Любен Дилов син

Парламентарна типология и възхвала на представителността

От новият брой 15 на “Власт&Вино”,  представeн  на 2 септември в Созопол.

Все още получавам поща на адреса на Народното събрание. Някои хора се чудят защо не съм депутат. Признавам – по-ласкателно е от това да се чудят защо съм. Но придобитият опит ме задължава да го споделя. Това е също като шопа, дето се връщал от панаира в Елин Пелин, където го били, нае..ли и ограбили, но той повтарял: „От друга страна, човек се учи”…
Ето какво научих: Парламентарната република е най-добрата форма на управление за България. Депутатите наистина са представителни – в смисъл че нито една демокрация не е успяла да се издигне над нивото на избирателите си и в парламента влизат представители на почти всички слоеве, типове и видове българи. Рядко има непредставeни. Единствените ощетени може би са групата на каракачаните хомосексуалисти, които искат да се върнат към номадския начин на живот, но презират скотоложците. Както се сещате - това е пренебрежимо малка обществена страта - но дори и тя може да бъде представлявана от обикновените депутати номади. Прелитащите от една в друга парламентарна група.
Най-голямата група народни представители са онези, които използват изразите „считам”, „удачно” и „ще зачета”. По странно съвпадение преобладаващата част от тази група са яростни застъпници на енергийната независимост от Русия и като цяло - русофоби.

„Ще ви зачета откъс от…”, „Ще помоля да зачетете от параграф 12…”
Когато чуя това, имам усещането, че някой стърже с мокър стиропор по стъкло. Добре стои и като sms-съобщение – „6te za4eta”. Винаги съм желал да изляза на трибуната и да кажа: „Не. Благодаря. Не е нужно да ме информирате какво зачитате и какво не. Вашата ценностна система ми е безразлична, след като не включва правилната употреба на българския език. Каквото и да „зачетете”, вие просто не уважавате езика. Казва се прочета, чета, а не зачета. Зачета, зачитам означава друго. Нямате никакво оправдание да не знаете какво. Нямате оправдание, освен ако не сте рускиня, съпруга на български полковник. Тогава ви е разрешено да кажете каквото пожелаете. Включително „а у нас в Балгарии никто не ни бръсне сливата”. Защо не съм го направил ли? Всъщност правих го, може би не по толкова категоричен начин, но обикновено получавах отговор, че не се държа удачно на положението си, може и да считам, че депутатите не знаят български, но като цяло не съм прав. След което бивах помолен „да зачета следващия абзац от дискутирания законопроект…”

Странни биологични видове
Още от предрелигиозния тотемизъм ни е останала традицията да оприличаваме различни проявления на човека с представители на животинското царство. В това отношение в българския парламент като доминиращи типове мога да определя жабите. Не случайно са познати 4360 вида жаби и всеки вид има свой уникален звук. Мога да кажа – също един Толстой – всички щастливи парламентарни жаби си приличат, но всяка нещастна е нещастна по своему. Hyla regilla, тихоокеанската жаба, която може да се чуе в нощите на Холивуд, издава прочутия звук „р-риб-бит”, но има и жаби, които издават звуци като крави, катерици, щурци. Лаещата дървесна жаба спокойно можете да объркате със свирепо куче пазач, има жаба, чийто мъжки любовен повик звучи като двама дърводелци, които забиват пирони без синхрон помежду си. Както и повечето речи в парламента. Без всякакво въображение тя е кръстена „жаба дърводелец”, докато Фауелеровата жаба издава звук на силно настинала овца.
Когато преди 4 години, в началото на 40-ото Народно събрание, Волен Сидеров нарече депутатите грухтящи прасета, той изобщо не е подозирал за съществуването на съвсем съответен на българския политик тип жаба. Това е южноамериканската Pseudis paradoxa, която грухти съвсем като прасе. А се нарича парадоксална жаба, защото поповите й лъжички са три пъти по-големи от самата жаба. В този смисъл тя е напълно адекватна на политическото усилие в България, където се раждат големи идеи, големи попови лъжици, придружени с големи думи, а впоследствие се свиват до малко грухтящо жабче…
Има и жаби, чиито имена са по-дълги от самите тях. Например Eleutherodactylus coqi е дълга едва колкото името си, но звукът, който издават мъжките, измерен от един метър, е достигал до 95 децибела! Изобщо – тук е мястото да припомня прочутия стих на Емили Дикинсън:

„Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра
да квакаш цял ден свойто име
– пред възхитена локва.”

Разбира се, паноптикумът от животински интерпретации на парламентарната представителност е много по-голям – гъски, патици, лисици, чакали и лешояди, опосуми и бодливи свинчета… Поне 240 вариации на човешкото поведение могат намерят своите анималистични аналози. Но българският парламентарист е нещо изключително. Много негови черти не могат да бъдат обяснени само с физическия свят, те прекрачват и в метафизиката. Иначе няма как една и съща личност да е в състава на парламентарна делегация в Джибути, а в същото време да гласува и законопроект за свиване на бюджетните харчове. Миналата година по това време - дали заради жегите – дори стоманеният Борисов се подаде на метафизиката. Първо настоя ДАНС да се занимава с това защо циганите в София отказват да метат (какво не правят циганите си е мистика напълно!), а след това от метенето се прехвърли директно в метафизиката, обяснявайки как – след евентуален атентат срещу него – ще гледа „отгоре” какви ги вършат българските политици. Защо реши, че точно „отгоре” ще гледа е друг, също метафизичен въпрос. Не той ме занимава, както и няма отново да предъвквам темата какви ги вършат българските политици. Каквито могат, такива ги вършат – както казваше любимият ми ватман на „Шестицата” – „ .. не стига, че не избираме пътя, ами и квит се качат, такива возим..”
Далеч по-интересни са

метафизичните и митологичните същества в парламента
По особен начин и аз станах жертва на горещините. В претопления ми мозък странно се вплетоха впечатленията от привършилия политически сезон и яркото присъствие на знаменитата „Книга на въображаемите същества”, издадена от „Фама” през юли миналата година. Това любезно издателство най-после предостави на българските читатели един от най-любопитните трудове на третия от величествените слепци в литературата (редом с Омир и Милтън) – Хорхе Луис Борехс. Книгата изобилства със същества, взети сякаш направо от парламентарната фауна. Например „Kитайската лисица”. Тя мени външността си, без да променя същността си. Да не се бърка с българския вълк, който мени козината си, но нрава не. Китайската лисица е изкусителна – тя може да е председател на бюджетната комисия от една партия, а след това – председател на бюджетната комисия от друга партия. Най-знаменателното е, че китайската лисица е в състояние да заблуждава околните по невероятен начин. Те може да си мислят, че през цялото време става дума за бюфета, а не за бюджета, защото не подозират, че китайската лисица е в състояние да се интересува от нещо повече от бюфета…
Паноптикумът на Борхес изобилства от кръстосани същества - хипогрифи, грифони, русалки, хората скорпиони, кентаври, минотаври и сфинксове. Половин човек, половин говедо е често срещан вид парламентарист. Както и полуидиот, като идиотът е по-добрата му половина. В българския парламент има обаче далеч по-сложни митологични същества. Например наполовина земеделец, наполовина нещо друго. Постепенно се превръщат изцяло в нещо друго. Вероятно физическата слепота на Борхес му е попречила да види особения вид парламентаристка – телевизионна самодива. Често тя е само дива, но навлякла лустрото на депутатската карта, тя започва да трепти със скорост, по-висока от честотния диапазон на обикновеното телевизионно излъчване. Може да бъде открита на най-невероятни места, както и да бъде чута да произнася най-невероятни неща. Обикновено бърка голямата политика с голямата любов и с настървение търси и двете. Дискретно може да бъде наблюдавана в преддверието на парламентарните тоалетни. Когато полага грим или оправя веждите си, тя изпада в състояние близко до това на влюбения глухар. Огледало или включена камера й влияят по същия начин, по който щитът на Персей, с главата на Горгона медуза, е въздействал на враговете му – вкаменява се.
Птицата, която лети наопаки, е безспорно любопитно същество у Борхес, но какво да кажем за Северния свратлив домошар? Това е същество, идващо най-често от Северна и Североизточна България, което се нанася рязко във ведомствено жилище, след което години разтегля полуприсъствието си там, докато не изскочи възможност да се нанесе в друго ведомствено жилище. Северният свратлив домошар е истинско метафизично същество, защото подобно котката на Шрьодингер хем го има, хем го няма. Новозаселили се в парламентарни жилища депутати от следващия мандат често го бъркат с обикновен парламентарен призрак, но призракът освен безплътност притежава и качеството неживост. Докато Северният свратлив домошар е изключително жив и педприемчив. Присъствието му се издава от остра миризма на гювеч, сготвен на газово котлонче, и едно леко, диалектно трептене във въздуха, оставено от неправилното членуване. Примерно: „Къде да си оставя телефонът”, „Ще ходим с автомобилът” и други подобни. Женските при Северния свратлив домошар често имат дарби извън политическото – свирят на цигулка или колекционират менте-чанти на Луи Вютон.
Много разпространен вид са активната мъхната невидимка и пасивната късокосмета невидимка. Тези причудливи същества са от общия вид на сенсуалистките мишкуващи бозайници и трудно могат да бъдат различени едно от друго. Но трябва да се знае, че активната невидимка много прилича на описаното от Борхес същество Hidebehin, известно сред дървосекачите в Уисконсин и Минесота. То винаги е зад нещо. Колкото и да се обръща човек, то е винаги зад него и затова никой не го е виждал, въпреки че е убило и изяло много дървари. Пасивната невидимка е доста по-близко до свирепия Дъглас-Адомсов хищник Бългблатгер от Траал, който отдавна да е унищожил всичко живо във Вселената, ако не беше свойството му да мисли, че ако вие не го виждате, и той не ви вижда. Обикновено и двата вида невидимки, изключително хищни, могат да бъдат срещнати като заместник-председатели на комисии, където има далавера – на съобщенията, на енергетиката, на икономическата комисия или комисията за борба с корупцията. Обикновено ги няма, но след като е приет някой закон със странен текст – примерно удължаващ с година монополното положение на електроразпределително дружество, или телеоператор – разбира се, че някоя невидимка е свършила тази работа, взела е комисиона и всичко това – напълно незабелязано от останалите.
За турската русалка – до кръста риба, а надолу мъж – вече е ставало дума неведнъж. Характерното за парламентарната турска русалка е, че се вмирисва откъм главата, докато обикновените русалки се вмирисват отдолу. Оттам е и поверието, че когато слепец мине покрай рибарски магазин, казва: „Здравейте, момичета”. Когато мине покрай сградата на парламента, казва други неща, които сега няма да ги пиша, за да не загубя детската аудитория.
Сред парламентарните видове се ширят напълно причудливи болести. Често те имат странни названия като „фисула ани”, а понякога са напълно неизвестни на медицината. Така например един страдаше от Паркинсон, но малцина знаят, че самият Паркинсон всъщност е боледувал от болестта на Ходжкин, докато пък Ходжкин е страдал от Алцхаймер. Самият Алцхаймер не можел да си спомни от какво точно е болен и така не става ясно от какво страда въпросният парламентарист, но то беше достатъчно основателно, за да не се явява повече от 4 години на съдебни заседания, където се мъчеха да го осъдят за нагласен конкурс с горива. Но несъмнено най-разпространената болест е внезапна и необяснима загуба на паметта. Предполага се, че у повечето парламентаристи паметта не надхвърля 2 гигабайта и най-често се носи на „флашка”. Съвсем разбираемо е да се губи често.
Можем само да съжаляваме, че партията „Лидер” не влезе в парламента, защото тогава щяхме да наблюдаваме и известно количество орки и тролове. Както е известно, тези същества живеят в мините на бизнесмена Христо Ковачки и излизат под строй на повърхността само в дните, когато има парламентарни или местни избори.
…Продължава в следващият брой с покъртителната история за депутатка, чиято сянка вградили в МОЛ.

Публикувано в Статии |