Любен Дилов син

От Любен Дилов - дедо на юни 22, 2009 | отговори

Всичките сте боклуци, чоджум! Всичките ви хрантутиме, ПАРАЗИТИ ГНАСНИ! Като воденичен камък сте ни, търтеи ниедни! Като улични кучета сте, бехте на каишка при руси, германци, американци, ама скъсахте каишките и сега ръфате нас. Затова се радваме, като се появи некой нов пес, мераклия да удави поне 5-6 от вас.
И се надаме да се издавите едни други. А ние междувременно ремонтираме старите чифтета. Иде лов на помияри, иде с вой и псувни, и ОМРАЗА! Айде оди сега да плачеш на некой друг, НАВЛЕК!

От Тя на юни 23, 2009 | отговори

Браво! Понякога истината е хубава, колкото и грозно да звучи.

От мария на юни 23, 2009 | отговори

Браво Любо.Искрено се надявам да не си единствения, който открито говори за трансформацията на “НАПРЕД”.Защото тази помия мина сякаш незабелязано в пространството.Тихо и кротко без шум Караначанов, гузната физиономия на Капон и Николова изведнъж лъснаха редом с Яне/може пък наистина да са го объркали с Яне Сандански…?/Вашите досегашни партньори покзаха ясно ,че едничката им цел е влизане в парламента на всяка цена,независимо как и с кого.Чисти ръце а?

От Фъфел на юни 23, 2009 | отговори

Любчо, когато си писал това, вече си знаел, че ще полегнеш на сДСрастите и ДСбистите, гиди палавнико:)

От adeas на юни 24, 2009 | отговори

Интересно, авторът на този материал ( който споделям на 100% и като фактология, и като позиция, и като анализ ), всичкото това преди 7.06, не го ли знаеше?…

От Христо Марков на юни 24, 2009 | отговори

Българският Underground по избори или Капон като „женщина” по проекция на Бай Ганя
„Само като им мигне с око, погледнете вий какво става с тия цигани! Огън! Огън! Завий оная цигулка, запищи онзи ти кларнет!
Снагата ти е топола,
на мойто сърце кат’ два кола.
На фустаня ти тегеля
изгори на мене джигеря…
¬ Сус бе, ченгене! Не ща аз любовни! На ракия ми свири! ¬ извика им бай Ганю и тракне с чашата по масата. Почнат “Каран-каранфилчето”, бай Ганю тракне с чашата, спрат. Почнат “Не щеми ний богатство” ¬ пак тракне с чашата. Обърнат на “Зелен листец”. ¬ “Хъ, видяхте ли сега! Е-е-е-е-ех! Гел кефим, гел!”…
По изборни времена се сещаме за Алеко и Бай Ганю обикновено в горния цивилизационно-обществен контекст, но винаги сцената ми е припомняла и за „Ъндърграунд” на балканските гении Костурица и Брегович, защото в откровено раблезианския филм и като типажи, и като отношение към “учената сериозност” на големите разкази, сякаш в него се преобръща тъмната балканска същност в карнавална органика. Ритъмът е друг – уродливата долница на нашенските полит-страсти при сърбите оперира с виталността на живота като веселие, независимо от безизходицата на тъмното ни битие. Някак си “Ъндърграунд” пренаписва в позитивни термини тъкмо прословутата “байганювщина”, от която толкова обичаме да се срамуваме. А вече е спорно дали се срамуваме?
И тук някъде е тънката разлика във възприемането на света от балканския човек в обществено-екстремални състояния като изборите. При българите има нещо по–нагло, по-грубо, по-безпросветно дори в абсолютното спокойствие, ако лъжеш и мамиш избирателя. От времената на свищовския гений надлъгването между политици и народ е съвсем закачливо занимание, приятно даже. Нещо естествено е превъплащението на Димо Гяуров от неуспял кандидат във Варна и Добрич/събрал едва 28 гласа/ да се „впише” в Пловдив и то като водач на листа и мажоритарен кандидат, съвсем за нормално се счита присъствието на министър „Збогом” в уж културната столица Пловдив и да го твърди същия Стефан Данаилов, който си демонстрира неграмотността пред камерите. Съвсем в реда си е „елитарната шефка на цяла европейска партия” като Мария Капон, натруфена от Арман Бабикян като истинска Мисс с шалчета и джуфки да се обяви за „представителЯТ на народа” и да удари задник в „селския район” на пловдивското поле. Снобеещите лелички от центъра на Пловдив са изоставени, за да ги премени с фанелки със собствения си лик и да поеме по прашните пътища на Тракия и предбалкана. „Гел кефим, гел” би казал бай ти Ганя! Защото и той като героинята ни Капон обича глезотиите, които предлага луксът, но в името на „добруването” временно зарязва Виенската опера и я сменя с опушената „редакция” на вестника, който списва. Че бива ли бай ти Ганя да е опозиция – „днес леберал, утре консерва, то бива ли без мене?!” – незабравима жизнеутвърждаваща философия демонстрира гюловия търговец. Че бива ли Мария Капон на едно място – „днес ще се врътна при Праматарски, утре при бат Петьо, после Бойко ме чака,Гоце-президента и той, та чак до Яне ще стигна, ако трябва. И партия си имам, чи как без мене… и още: днес в Блюксел, утре в центъра на Пловдив, вдруги ден на Водопада в Карлово” - е неунищожимия житейски принцип на парламентарната мисска, другаруваща със социалистката Мая Манолова и скритата антикомунистка Елеонора Николова – „заедно и поотделно”, както се изразяват юристите. Е, завива се и към подкрепата за Гоце Първанов на президентските избори, може би, защото е изпратил бившия кмет на Несебър за посланик в Украйна, а той пък - Николай Трифонов - се явява цял Кум на неповторимата Мария Капон? … Скрупули тук няма, никога няма и да има, защото балканския Ъндърграунд предполага самочувствие и автентична лъжа – „Кой, аз ли? Кво знайш ти бе, бакалъм…”
Дребен детайл при кандидатирането на двамата балкански герои е „мажоритарността”. По времената на Бай Ганю изборите са били само мажоритарни и за неговата кандидатура все пак са се подписали „повече от 700 души-гражданя от Парцал махлеси”, докато мажоритарката Капон в „демократични ширини” не се напъна да събира подписи, а пристана след съответното „благодарско” на партия РЗС. Може би, защото и в книжката на Алеко само един път героя му демонстрира своите предпочитания към женския пол с лапидарното: „Лъскава, Дявол да я вземе…”. А кажете ми как в изборно-цивилизационния контекст на преходните времена такава „лъскава” героиня ще напрегне корпулентното си тяло в Макс-Мара да събира подписи и ЕГН-та?! Че то си е направо унижение за изтънчената балканска душа.

Днес ми се наложи рано-рано да пообиколя някои села от Пловдивска област и дълго се дивях на възродения болшевишки стил в политическия пиар. От стъгди и стобори ме гледа блондинка с обилни масни депа по лицето, облечена в нещо като палто или сако/на руски – платье/ и шал в синьо-черна гама с малко жълто, но надписът е зашеметителен – „ПредставителЯТ на народа. Мария Капон”! Групичката, която лепеше се развозваше с фиатче, облепено цялото с плакати на „представителЯТ” – близка алюзия с Данко, Гочоолу и Дочоолу, а един Гуньо носеше кофа с тапетно лепило. Кой ли ще се захване да генеалогизира ценностните полагания в полето на политиката, кой ще напише историята на изпадането на “разваления” политически език от “високата култура” до типичния болшевишки стил. Защото не е случаен определителният член в посланието - „представителЯТ” – конотацията предполага, че клетия български народ има само един представител – нещо сумарно на Христос, Мохамед и Мойсей, стратифицирал себе си в „народа”. Вместо „един от народа” – „единственият от народа”. За съжаление Ноам Чомски не е българин, за да приложи принципите на психолингвистиката в това явление по ширините на пловдивското поле, демонстрирайки натрапчиво манията си за единственост и пренебрежение към плебса. По време на първата жътва от болшевишкия петгодишен план е разпространен плакат на съветската женщина, която е награбила с яки ръце два огромни снопа, а зад нея работи презрения селски плебс, за който революцията още не е дошла. Забележително е, че комунистическия пиар/по тяхната терминология агитпроб/ също е облякъл женщината в синьо-черна гама, като нашата пловдивска героиня. Е, на главата е с червено шалче, но в модерните времена е заменено с перхидролена прическа. Едно към едно е взаимствано посланието. В СССР – „Болшевисткому урожаю”, а при героинята „представителЯТ на народа”. Ех, Бай Ганю, Бай Ганю би възкликнал Алеко - “И веднъж ли е било, дваж ли е било? Ама тия жени откъде ще знаят кой е бай Ганю? И да им разправяш колко стъкла си строшил с музика, не могат те разбра!”, защото в отчета на „ВашиЯТ народен представител Мария Капон” на последна страница има неологизма , че си почива с „КЛАСИЧЕСКА ОПЕРА” и наивният балкански избирател се пита има ли „некласическа опера”, освен ако „представителЯТ” не възприема “Каран-каранфилчето” като такъв жанр или може би „Союз нерушимьiй”. Пак, любезний читателю, погледни болшевишкия предизбирен плакат за урожая, въплатяващ новата женщина и се почуди на въображението капоново… Пък и си спомни, че преди да се отзове в България по избори Бай ти Ганя напуска тъкмо Виенската опера/”класическата” според определението в отчета капонов/, с която си почива мажоритарката от Пловдивска област. И при Ганя, и при Капон има едно симптоматично движение от „класическата опера” към „представителЯТ на народа”. Между другото, когато е на гости в Прага балканският херой изкълъпява на пиано песента „Открадна ла сей, бабина сланинка”, разпозната от домакинята като чешката „Slaninku”, и предизвиква да признание от човека с дисагите: „Обичам музика”, докато му свирят Сметана. В гениалния филм на Костурица с музиката на Брегович всичко е обърнато с намигване „към Европата” и някои анализатори на мега-културата ги изтълкуваха/филма и музиката/ като апология на “балканския автентизъм” за сметка на “космополитизма”, още повече, че в проведената от филма редукция на моралното и политическото към телесно-битийното може да се открие откровено антимодернизационна опърничавост, но направена игриво и веселяшки със средства от автентичното ни битие и конфликти.
Та приказката ми бе за родния политически Ъндърграунд, който се движи в случая с Мария Мисса/Капон/ по тангентата „ДКМС-Праматарски–Стоянов–Борисов- Гоце Първанов–ВМРО-Янев–ЕНП” и най-величавото превъплащение, преминало през годините, е в монолога на незабравимия търговец на гюлово масло: „Ти ще целунеш ръка, аз – двете ръце; ти ще целунеш скута, аз – краката; ти ще целунеш на друго място, аз – на още по-друго място. Че ти с мен ли ще се надпреварваш бе, кьорпе?” Както се казва, дори „представителЯТ” на народа и електората мълчи при тези аргументи…

От alice на юни 25, 2009 | отговори

Да, за голямо мое съжаление СЕГА мога да застана зад всяка дума от този текст и го подкрепям с двете си ръце… Но когато през последните 1-2 години самият автор тичаше задъхан по коридорите на властта и се чудеше коя коалиция да напусне и коя коалиция да създаде - той някак беше странно ослепял за очевидното и за собствената си склонност към компромиси, и то именно с принципите и собственото си лице и име. За голямо мое съжаление интелигентността не е непременно залог за морал или мъжество, понякога тъкмо напротив. Хубавото на всичко станало е, че великолепното перо на Любен Дилов ще влезе най-после в употреба. Но за да са изумителни и вълнуващи текстовете му, ще трябва да си припомни как се пише и признава истината. Като в случая. На добър час!:-)

От Галя на юни 26, 2009 | отговори

Много тъпо се получава, но за първи път нямам желание да гласувам. Досега винаги съм се дразнила, когато приятели са ми казвали “Избрах да не гласувам”, а сега става така, че и аз няма кого да избера.
А бях за “Напред” на 7 юни…

От Димитър на юни 29, 2009 | отговори

Движението на “Жриците на любовта” е напред-назад.

От Антон на юни 30, 2009 | отговори

“Съвсем основателно е мястото на Кошлуков там, където нещо се купува и продава.” - От себе си ли съдиш? Общинските избори през 2007 бяхте заедно. Ти колко му плати?

От antiDOGAN на юли 11, 2009 | отговори

Всички трябва да сме наясно, че ДПС за нас е етническа партия. Нищо че корпуса им е покрит с безброй ”еничери”! Няма да анализирам че и в ръководството и в ПГ има не малко ”българи”! Едно нещо не мога да разбера обаче- защо другите партии в България не правят политики по така наречените смесени региони?! Навремето, преди няколко години поне СДС се опитваше да прави политики по тези места и то без никакво желание! Е, да се покажат пред Европа, че видители, какви големи демократи са! А, те демократите от СДС само използваха българските мюслюмани само за определени избори, и после ги оставяха на произвола на съдбата- ДПС само това чакаше да се разправя с ”гяурите и с предателите”!
И не бяха малко хората от този етнос, които никога даже не са били в ДПС!
Петър Стоянов стана председател…….и до ден днешен не само СДС, а и другите партии, като цяло са се продали на Доган за жълти стотинки! Като че ли тези региони са бащиния и вечна собственост на Доган! Кога най сетне българина ще се демократизира в истинския смисъл на думата, като пренебрегне бай ганьовския си манталитет?
Има ли значение, каква религия изповядваш в България, след като политическите идеи са едни и същи? Не може ли Мехмед да бъде депутат, след като Митко може? Не може ли в България да няма етнически партии? Не може ли Ахмед, Сами и прочие да са по различните си убеждение, и да са оценени по дойстонство?!
Много ли е трудно, трудно постижимо ли е? Според мен -не!
Ето примера с Вежди Рашидов!

От 123 на юли 12, 2009 | отговори

Всичко е много хубаво-говори се истина ,но остава едно гадно ,лепкаво чувство,че всички са маскари!Не е редно да плюете,дето ще сядате!

От milena на юли 15, 2009 | отговори

Във връзка с преминаването от една - в друга партия и “осъждането на номадството”..
Партиите привличат симпатизанти с идеи и обещания, които не спазват,при това става въпрос за основополагащи принципи.Те се преконфигурират,преформулират, демагогстват - а ние , за да сме считани почтени трябва да вървим сляпо след тях, да не отиваме другаде…Питам защо да сме им верни ? Защо да не следваме собственото си разбиране за почтеност, справедливост и отстояване на принцип.Ако не споделям измените на партиите, пардон, лъжите - защо да не номадствам.Имам право на опит и надежда за промени. Мисля, че тезата за вечна вярност към партията е партийна формула да бъдем манипулирани,тя спекулация с верността и всъщност стремеж към вечен монопол над гласовете.