Любен Дилов син

Слаб ток за депутатите На острова на Робинзон всички са аскети

март 8, 2009 | от Любен Дилов-син |

в.”Новинар”, 5 март 2009
Правя съвсем сериозно предложение – за да не могат депутатите да гласуват с чужди карти, да се въведат специални дактилоскопни пултове, които разпознават палците им, и ако някой друг депутат пипне пулта, да го удря слаб ток. 110 волта, колкото да му изпадат пломбите. Не е нужно чак да мрат. Освен това всяка сутрин председателят на парламента лично да ги проверява за алкохол, за въшки и за глисти…

С вчерашния дебат по предложенията за промени в правилника на Народното събрание избраниците от 40-ия парламент се въздигнахме на безименна висота по мазохизъм и пълно неразбиране на собственото си обществено предназначение. Пътят нагоре започна още с пленарното заседание в сряда, когато се обсъждаше как с промяна на конституцията (заради изборите 2 в 1) да се постигне онзи ефект, който иначе самите депутати по смисъла на идеята за политика не успяват да постигнат – да накарат хората да гласуват за тях.

Нещата изглеждат наистина инфантилни: ще променим конституцията, защото, ако има два избора през тази година, хората няма да гласуват. Вместо да променим собственото си поведение, партиите си, политиката си, за да разберат хората, че наистина е важно да гласуват. В този план са и всички песни за въвеждане на задължително гласуване като мярка за справяне с вота за ДПС, борба срещу купуването на гласове и т.н.

Нарочно не се спирам на правните аргументи, а само на философските: не може едно нещо да ти е право и задължение едновременно. Ако хората не искат да гласуват за тези политици, няма да гласуват за тях. Така са преценили и последствията от техния избор са за тях.

Същото е и с продажбата на гласове – ако някой е самооценил своята роля в обществото на 50 лв., чифт обувки и чифт кебапчета, значи той заслужава точно управлението на човека, съгласил се да му даде 50 лева, чифт обувки и чифт кебапчета. А ролята на политика, който искрено смята себе си за такъв, е да обяснява, че това е глупаво, обидно, опасно и предателство спрямо собствената ти съвест и деца.

Сигурно ще звучи смешно такъв политик, но това е пътят – другото е лекуване на последствията, а не на причините. Политикът трябва да обяснява пряката връзка между вота на избирателя и живота на избирателя…Странно как моите колеги все не го разбират и все се опитват служебно да заставят някой друг да им свърши работата – задължително гласуване, избори 2 в 1, лотарии за гласуващи…

От всички правени предложения единствено смисленото е възможността и 16-годишните да гласуват. Политиката трябва да дава възможности и да очертава последствията от един или друг избор, но самите избори правят хората. Колкото повече, толкова по-добре. Колкото по-реално чувстват връзката между избора и собствената си съдба, толкова по-успешни са политиците. Другото е политически тарикатлък…

Същото е и по отношение на промяната на правилника. Технически приспособления, за да не се гласува с чужди карти, заплахи и ограничения, за да не напускат депутати пленарната зала. Моите колеги не разбират, че е лесно да си праведник в пустинята. На острова на Робинзон всички са аскети. Задължаването за използване на право и при избраниците е точно толкова нелепо, колкото и при избирателите.

Ако искат да спрат гласуването с чужди карти и изобщо неадекватното си поведение, трябва да направят нещо по-просто – парламентарен видеоканал, който показва в реално време в интернет заседанията на парламента и на отделните комисии. Така всички ще ги виждат дали гласуват с чужди карти, какви каузи защитават, изказват ли се, или решават кръстословици, ходят ли на работа изобщо.

Ще се види как трима души в празна зала обсъждат изключително важния закон за културното наследство, а след това решенията се взимат с 12 на 7 гласа и 50 въздържали се. При постоянно видеоизлъчване от пленарна зала и комисии ще се видят много неща. Лобистките интереси, задкулисните договорки, истинският интелектуален статут на избраниците без помощта на професионални разкрасители и пиари.

Ще се види и това, че постоянното отсъствие на някои мои колеги от залата е истинско украшение за парламентаризма. Хората ще имат реална представа доколко един политик спазва предизборните си ангажименти и прави това, което е обещавал. И те ще го съдят, а не някакъв другарски съд, организиран от негови колеги депутати, независимо под каква форма се представя.

Що се отнася до заседанията на комисиите, те са далеч по-важни за излъчване от пленарните прения и гласувания, където обикновено нещата вече са решени и рядко могат да се променят със страстни речи. И ако някой български депутат наистина иска да помогне в избора на хората за следващ парламент, то да настоява за постоянен достъп до информация и прозрачност в работата на депутатите, а не да прави все по-мазохистични и лицемерни предложения за наказания и ограничения.

Публикувано в В парламента |