Любен Дилов син

Тоалетната на 32 СОУ … с чего начинается…

март 2, 2009 | от Любен Дилов-син |

Февруари 2009, открит урок пред ученици от 32-СОУ за предаването на „Дрийм Тийм” „Урок по родолюбие”

В момента, в който застанах пред дъската  всичко, което си бях намисли да кажа ми се изпари…Сигурно ви е познато това усещане – да ти се изпразни главата само, докато вървиш към черната дъска…

Това видео завърши с кадри от тоалетната на 32 училище. Наистина по мое време тя изглеждаше доста по-различно. И наистина така миришеше, че можеше да оставиш 50 стотинки върху миризмата и те няма да паднат… Но понеже това е час по родолюбие, аз искам да започна точно с един спомен от тоалетната на 32 училище… Знаете, че когато човек попадне на ново място, в нова ситуация, понякога така се стресира, че два три дни гледа да не ползва тоалетната…И аз, когато попаднах като деветокласник в 32-ро, няколко дни избягвах да ходя до тоалетната…Тя беше на етажа, където учеха и големите, аз бях заек… разбираемо е, че ме беше страх да отида. Накрая физиологията победи, влязах и първото нещо, което видях беше на фаянсовите плочки….тогава бяха бели…някой беше нарисувал удивително точна контурна карта на България със …абе сещате се с какво може да се нарисува в клозет.
Сега си мисля, че тази фекална карта е била някакво предзнаменование, предупреждение за политическите ми занимания по-късно и за всичко, което предстои да се случи на България…Като се замисла, много често заниманието с политика ми се струва именно в това - да очертаваш границите на нещата с несъвсем подходящ, но заобикалящ те материал…
Разбира се, този символ може да се натовари с още хиляди значения и те да звучат всякак, можем да седнем с вас да умуваме, защо точно карта на България е направил незнайният творец, гледал ли е атлас, докато рисувал, стигал ли му е материала…
Но не това е важното, започвам часът по родолюбие с тази история, защото въпреки времето, което ни разделя, сигурен съм, че ви е позната, а и метафората…знаете какво е метафора…не се нуждае много от обяснения.

1.
Мъча се да се сетя, кое ли за мен би било най-важно да чуя ако съм на ваше място…Защо Азис и Китаеца  се разделиха, защо няма футбол в България  или защо Леонардо Ди Каприо отказва да се снима в „Под игото”.
И докато си мисля, установявам, че ние с вас учим в едно и също училище не просто в различни времена, а в различни светове. И това е  една от причините политиците днес да са така недолюбвани – повечето от тях просто живеят в различен свят…
И въпреки това училището е едно и е в едно и също време. Това време се нарича  България, защото българия не е само място. Съществува по тези географски ширини повече от 1300 години и е познато на света с  удивителната последователност, с която новите поколения отказват да се учат от грешките на предишните.

2.
Няма да ви говоря за това как да учите в училище, а как да се учим от другите. Както и да ви заплашват родителите ви, когато не носите шестици – че ще провалите живота си, че няма да успеете , бъдете спокойни – ако не за друго, човек винаги може да послужи за лош пример. Ако не на другите, поне на себе си. Ето в момента  – сигурен съм, че повечето от вас трудно ме разбират, заради говорните ми дефекти. За зрителите по телевизията е лесно – на тях могат да им пуснат субтитри, но вие се напрягате. Нищо да не запомните от този наш разговор, моля ви запомните поне това:
Когато не ви разбират вината е на първо място у вас. Там я търсете. И  в отношенията с гаджетата ви, и с даскалите, и с родителите – няма никакъв смисъл да се оплаквате „те не ме разбират”. Длъжни сте да направите така, че да ви разберат. Иначе просто си търсите оправдание за нещо, което вие не сте направили както трябва.

3.
Хората ви четат по изборите, които правите. Тук не става дума за политика. Става дума за онези милиони избори, които правим всеки ден. Хората ви четат, разбират и приемат именно по тях. Всеки ден вие избирате по коя улица да минете, какво да облечете, какви книги да четете, какъв сандвич да си купите, кои филми да гледате, за какво да говорите в пушкома през голямото междучасие. Не знам дали си давате сметка, но изборите които правите сте вие самите, вашето собствено лице, което ви отличава от останалите. И твърде често хората ви приемат все едно гледат телевизор без звук – няма значение какво им казвате. Жестовете ви, изборът на дрехи, прическата, излъчването ви – това е говор по-силен от всичко, което  бихте могли да кажете. Ето защо всекидневните избори които правим са много важни. При това важни не само за нас самите, а за цялото ни общожитие. Ето защо:

4.
Един американски социолог направил следния експеримент. Начертал на една училищна дъска три прави – а, б и с. А и Б били равни, а С – три пъти по-дълга от тях. След това наредил експеримента така – на всеки девет поставени лица имало по един, който не знаел за какво става дума. Експеримента бил прост – всички минават покрай дъската и отговарят на един въпрос – коя права на коя е равна. Поставените лица до един твърдяли, че А е равна на С, въпреки че очевидно е три пъти по-малка. Любопитното е, че в над 80% от случаите и неизкушените лица твърдели същото – А е равна на С.
Този пример се дава, за да се обясни едно явление – конформизъм. Нежеланието да противоречиш на останалите… Абе някакви черти, казвали си сигурно хората – много важно какво мисля аз, я по-добре да казвам като другите, да си взема парите за участието в този експеримент и да си ходя. Не ми трябват ядове сега…
Страхът да се различаваш, да си ти, да отстояваш себе. Благодарение на този страх се появяват диктатурите и всички големи манипулации в историята на човечеството. Благодарение на него нямаме футбол, Азис се раздели с Китаеца, а близо 700 години столица на България е бил красивия град Истанбул.

5.
Тази наша среща е обявена като открит урок по родоюбие
Аз обаче ви казвам, че трябва да се научите първо да обичате и да отстоявате себе си. Да си родолюбец, значи да обичаш рода си, да го знаеш, да съхраняваш посланията му и да го развиваш напред – с онова, което те отличава като индивидуалност и с другото, което те прави част от една общност.  Помислете – защо и в най-.тъпия американски филм имаме едно неизменно клише – обикновения човек става герой, защото се противопоставя на някакво мнозинство. Добрият срещу лошите. Докато ние, и специално моето поколение сме научени да вярваме в колективната правота на индивидуалното невежество. Това ще рече – научени сме да вярваме, че ако много хора ни казват нещо, то вероятно те са прави, защото…защото са много.
Всички важни открития в историята на човечество са постигнати от личности, които са живели или в самота или неразбрани от останалите. Често те са заплащали свободата на своя избор по най-тежък начин. И така се раждат изстраданите истини, които са по-ценни от готовото знание. Ако не беше така, все още щяхме да вярваме, че земята е плоска, а слънцето се върти около нея.
Трябва да се научите да отстоявате себе си, своя избор, уважавайки избора на останалите. Това вероятно е най-трудното и най-изстрадания български урок, който все не научаваме. Урок, който собствената ни историята ни повтаря непрестанно – понякога жестоко, понякога по-нежно.

6.
Да погледнем горчивите български уроци, съдържащи се в някои поговорки.  Аз лично ще изрека поговорки, което не харесвам и смятам за вредни: „Никой не е по-висок от хляба”, „Преклонена главица остра сабя не сече”, „Да би мирно стояло, не би чудо видяло”, „Стоянова майка плаче,  Бежанова майка се смее” или пък някоя от по-модерните поговорки – „По-добре малка водка с приятели, отколкото голям боя в Районното”.
Да така е. Номинално – без хляб е  трудно, по-добре да избягаш, и по-приятно е да пиеш с приятелите, отколкото да те набие полицията. Но – големият бой в районното – независимо, че не е хубаво да се бият хората, означава и нещо друго. Твоята личност се е сблъскала с обществените порядки по категоричен начин. И обществените порядки преподават по още по-категоричен начин на твоята личност представа си за добро и зло. Следите от боя ще минат, ще остане размисъла за това как живеем заедно, до къде стига нашата лична свобода и до колко обществото е склонно да приема различията.

7.
Защо няма добър футбол в България, при положение че имаме страхотни футболисти като Бербатов, Стоичков, цялото  поколение от 1994? Защото колективните ни усилия не са посторени върху личните. Обществото ни не е направено така, че да вземе най-доброто от всеки, а желанието за личен успех минава най-често през желанието за неуспех на другия. Ако на седящия на чина до вас пишат двойка, а вас просто не ви изпитат, това съвсем не означава, че вие сте отличник.   Докато публичните критерии в България работят точно по този начин. Непрестанно ни навират в носа издънките и двойките, а масата хора, които гледат се радват, че са останали неизпитани. Всъщност истината е, че всички трябва да преминем през изпитания и да си кажем честно сами на себе си и един на друг – къде сме слаби и в кое сме силни. И да се поощряваме един друг. За да повярваме в общите си усилия, първо трябва да повярваме в себе си.

8. Бъдете невероятни, казваше непрежалимият Йордан Радичков. Самият той невероятен човек и титаничен български мъдрец. Сигурен съм, че като прочетете книгите му, много ще го харесате. Той беше магьосникът на истинската балгарска история. История подчинена не на онова, което става по бойните полета на Балканите, а това, което се случва в балканската душа. Той учеше хората да обичат и  да разбират себе си и затова беше толкова обичан като личност, и толкова обичани са книгите му. Ако се научите да обичате себе си, ще се научите да обичате и другите. Ако сте в мир със своята личност, всичко ще ви спори и ще сте в мир с останалите.

9. Ние сме имали неразумието да посторим държавата си на световен кръстопът. Друг голям български писател – Станислав Стратиев –казваше, че хората на кръстопът не пикаят, а ние държава сме направили. Един кръстопът, може да прилича и на разпятие, но може да прилича и на място, където се събират хора, интереси и  идеи от целия свят. Какво по-добро място да покажете собствената си уникалност, освен кръстопътя. Време е световния кръстопът България да престане да се самоизживява като разпятие  да покаже на света най-ценното, което притежава – българите.  И понеже ние, по-старите българи сме прекалено комплексирани от тежките избори, които трябваше да направим – надеждата ни е у вас. На вас вярваме, а аз лично знам, че научите ли се да обичате самите себе си, ще обичате по най-добрия начин България. Що се отнася до Леонардо Ди Каприо – сигурен съм, че някъде из класните стаи на България стои човека, който може да го убеди са де снима в Под Игото. Може би този човек дори сега е тук, сред нас. Огледайте се, опитайте се да му помогнете, аз вярвам, че ще успеем заедно.

Публикувано в Uncategorized |