Води ли пресата волен живот?
февруари 22, 2009 | от Любен Дилов-син |юни, 2006
Нахлуването на депутати и техни симпатизанти в сградата на два български вестника е факт осъдителен, но някак си част от волния образ на вече едногодишната партия “Атака”. Вероятно заплахи към журалисти ще има, докато има и журналисти. Друго нещо разлюля нестройната ми душа, и без това разкъсвана от странната битност да съм хем журналист, хем депутат. Една реплика на моя двоен колега Волен Сидеров. Бих простил на партиен кариерист, засегнат от медиите идеята за Закон за печата, който да регулира т.нар. “четвърта власт”. Неписано историческо правило е, че подобен закон се появява в най-мракобесни времена. И Волен Сидеров като журналист би следвало да го знае. Страстните думи в авторската му рубрика в “СКАТ” вероятно ще са сред първите, които ще паднат под ударите на подобен закон. Непростимо е за човек, който сам плете думите, да прави от тях въже за свободата на словото.
В момента има поне три цивилизовани и по-ефективни начини да се отговори на обида или невярно твърдение в медиите – правото на отговор (на същото място и в същия обем, като изнесените засягащи отговарящия твърдения). И още - комисията по етика на съответната гилдия и съда. В крайна сметка и трите са определени крачки към това, което Волен страстно желае – регламент и правила за отношенията между медии и общество. И трите създават прецеденти, които остават в писаната история и в практиката на тези отношения. Крясъците, блъскането на врати и заплахите не остава нищо друго, освен горчив вкус в устата. Особено трогателно е да подлагаш нечии твърдения под съмнение с викове “хомесексуалист!” Вероятно Окар Уайлд се залива от смях в гроба си.
Чел съм за себе си неверени, комични или клеветнически твърдения в пресата поне толква пъти, колкото и Волен. По простата причина, че на него му се случва една през последната година, а аз покрай Ку-ку, Каналето, Хъшове и Гергьовден се подлагам на обществени “кални бани” вече петнайсет години. Изкарвали са ме от любовник на г-жа Мозер, до първи контбарандист на републиката. Председател на парламент се ангажира с твърдение, че аз и Слави Трифонов сме взели милион и половина долапра, за да свалим правителството на Костов. Година преди това подобни “открития” правеше правителството на Виденов. Личните ми телефони са били публикувани неведнъж с призив партийният гняв да се възползва от тях, за да му олекне.(както постъпиха снощи от СКАТ ) Публичният ми живот е препълнен с буквални аналогии на историята от последните два дни, в която се върти в момента Волен Сидеров. И през цялото това време не съм си позволил и една лоша дума за журналист. Използвам любезната покана на “Труд”, за да обясна защо:
- Всеки политик, който си е позволил твърдението, че журналистите клатят властта му е отишъл на бунището. Няма да обиждам интелигентността на читателите със справки и изреждане на премиери, министри, депутати и чиновници. (Двата тома със спомени от новото време на Тошо Тошев са учебници по тази дисциплина) Назначение на истинската журналистика е да “клати” властта и политиката. Както вятърът, който събаря гнилите дървета в гората, но живите остават, дори и пооубрулени.
- И най-странните твърдения в пресата има полезен за обществения организъм ефект, защото те изговарят публично клюки, скрити страхове и компелкси. Потискането им е по-страшно, от неприличието на публичното изговаряне. Защото недоизказанато слово, както слабата светлина, хвърлят големи сенки. В конкретния случай - верни или неверни - твърденията на Сезгин Мюмюн обличат в думи едно обществено подозрение: ДПС чудесно е възползва от талибанлъка на “Атака”, за да сплотява редиците си и да постига нечувани в историята си изборни резултати. Волен може да обори тези твърдения – в съда, с публикации, с поведението на партията си. С нахлуване в редакциите, обаче, само потвърждава усещането, че е прекалено ранен от нещо, за което сам твърди, че е измислица.
- Може днес да усеща жилото на свободата на словото, но политикът никога не трябва да забравя, че го има благодарение на меда на същата тази свобода. Щеше ли да има Волен, без свободно разпространяваната телевизия СКАТ? Или резултатът му щеше да е същия, какъвто бе на кандидат-кметските избори в София през 2004?
- И не на последно място: свободните медии са мястото, където се случва в най-голяма степен самата политика. Замислете се, колко са реалните актове на едно политическо дйствие – избори, определяне на национални и мести парламенти, съставяне на кабинет, приемане на бюджет. Цялото останало битие на политика е хартиено. Той е съставен от вестникарски изрезки и момелетни трепетния в ефира. Прозирайки хартиената битност на българските политици, отправям гореща молба към тях: по-кротко с кибрита, моля. Може да ви се струва, че пресата води прекалено волен живот, но благодарение на същия този живот го има и Волен.
