ВЕСТНИКАРСТВОТО Е КЪРВАВ ХЛЯБ Печатът няма да умре, в него има магия
февруари 22, 2009 | от Любен Дилов-син |за в. “Поглед”, декември 2007
Евелина СТРАХИЛОВА
Новинар навършва 15 години, как виждате вестника след десет години?
Първо да отдадем почит на създателите - „Новинар“ е направен от една от най-знаменитите фигури на новия български печат- Степан Ерамян. Много се дразня, когато някои издания не споменават създателите си. Например прес-групата…Преди 15 години в България няколко титанични имена направиха днешната свободна българска преса и аз съм горд, че не само съм наследил “Новинар” от Ерамян, а че съм бил автор в първите му броеве, а той ми е бил и преподавател във факултета…
Иначе вестникът има две абсолютно различни аудитории. Едната е тази, която го купува на хартия, защото е 0.40 лв., а другата е, която го чете в Интернет. В мрежата го четат около три пъти повече хора, отколкото го купуват в хартиен вариант, така че явно това му е бъдещето. Съвсем скоро ще се появи новата електронна платформа, в която ще бъдат отстранени онези материали, които интернет читателите не желаят да им задръстват сайта. Хартията обаче си има много твърда фенска аудитория, предимно по-възрастни хора, които не се отказват дори и след като са тежко бомбардирани от често скандалните текстовете на Калина Андролова, Карбовски преди, Калин Руменов…
При нас присъстват и имена от “старата гвардия” Гарелов, Петко Бочаров. Хората си ги искат, защото пишат на езика, на който са свикнали и им вярват.
Как се развива вестникарската сергия през погледа на Любен Дилов?
Много по-тежко отколкото преди време, когато ентусиазмът беше повече отколкото професионализма. Пазарът е свит, падат тиражите на много издания, хартията си отива полека-лека. Живеем в свят, в който информацията те залива отвсякъде и вестникът вече не е основен източник. Затова в „Новинар“ увеличаваме коментарните материали за сметка на информационните. Вече е ценно не да покажеш всичко, а да направиш селекцията. Идва времето на подбора, а онези, които си купуват вестник, за да си потвърдят видените по телевизията новини ще стват все по-малко.
Продуктът, който се предлага ли е лош?
Той е далеч от това, което българинът заслужава. Развитието на някои интернет издания показва, че има известна степен на официозност в печата, на прекомерно сливане с политическите и икономически елити. Това играе срещу тези медии и намалява читателите и тиражите. Има издания, които демонстрират свобода и се радват на все по-голям интерес. На всеки малък пазар, диктатор е рекламата. „Новинар“ е известен с това, че малко се съобразява с рекламодателите, за сметка на свободата на мненията. Например често сме недолюбвани от мобилните оператори, заради критични материали…
Ще отмрат ли вестниците?
Не в никакъв случай. Много ще се развият електронните вариант, но докато има четящи хора, ще съществува и “магията на хартията”. Но истината е, че Цялата индустрия по разпространението и продаването на тази стока е в упадък. Тя вече не може да изхранва толкова хора като преди. В един момент ще се достигне критичен минимум, след който ще се разчита повече на абонамент. Вече им такива издания, които играят на тази ниша, която е в противовес на нишата на безплатния вестник. Тепърва ни чака това чудо в България. Рано или късно някой ще го направи под някаква скрита форма, въпреки че Съюза на издателите се съпротивлява. Безплатният вестник го има навсякъде по света. Въпросът е, че и той много бързо умира заради Интернет.
Какво иска да чете българинът?
Не мога да кажа със сигурност. Сега правим такова социологическо проучване. Имам чувството, че хората все по-често четат коментари, поне сериозно четящите, тези които си купуват повече от един вестник. Самият вестник като средство за информираност залязва. Като цяло вестниците в България са слабо интерактивни. Много малко от тях дават кардинално поле за изява на читателите си. Не става дума само за класическите писма, а за правенето на материали по желание на читателите. Правили сме експеримент. Примерно изсипваме се в град, който никой не му е обръщал внимание в продължение на години. Сега покрай изборите бяхме в Трън и през ден отразяваме ситуацията там. В продължение на 40 дни излязоха над 15 материала за Трън. Хората там бяха шашнати от обърнатото им внимание, мисля че помогнахме да погеднат собствения си град с други очи.
Вие каква длъжност изпълнявате сега във вестника?
Освен съсобственик играя ролята и на главен художествен ръководител, която е доста смешна позиция. Тя идва от разбирането ми, че четиримата отговорни редактори, които се въртят да дават дежурства, всъщност са главни редактори за деня. Те правят вестника за този ден по свой вкус, спазвайки само някои задължителни характеристики. Затова понякога първа страница е “тежка и сериозна”, а друг път - много весела, по-близка до жълтото. Едина от “девизите”за оранжевия цвят на „Новинар“, че жълтото като се изчервило от срам, ставало оранжево. Ние сме малко по-срамежливо жълти или поне търсим жълтото на друго място, по-забавното. Това е вестник, на който напълно забранено е да се публикуват на първа страница убийства, трупове, изгорели хора. Той се опитва да бъде усмихнат.
Случвало ли се да правите компромиси с принципи?
По-скоро обратното. Имали сме заглавия, които са ни коствали ужасно много пари, защото сме били верни на себе си. Загубихме колосална сума заради заглавието „Убиха Кюлев, изгониха Елена“. Това е денят в който убиха Емил Кюлев и изгониха Елена от „Биг брадър 2“. Решихме, че това са двете събития, които вълнуват българина. Безспорно целият бизнес и политически елит се вълнуваше от това нагло убийство, но обикновените българи обсъждаха изгонването на Елена. Една от банките, която беше свързана с Кюлев просто прекрати договора с „Новинар“. Бяха изключително обидени и колкото и да се извинявахме след това, нямаше ход назад. В никакъв случай не сме искали да омаловажим събитието, но просто това беше денят на България, както го видяхме ние.
Каква е вашата редакторска намеса във вестника?
Рядко се намесвам и то по-скоро за спазването на някаква хигиена в занаята и затова как я разбираме. Случвало ми се е да имам проблеми, особено във шизофренното ми състояние на политик и журналист едновременно. Имал съм удивително смешни ситуации. Например, когато Чавдар Николов направи една карикатура в деня, в който подписахме споразумението ОДС. В нея аз бях представен като чобанин, метнал Надежда Михайлова като агне на врата си. Под ямурлука ми имаше фланелка, на която се виждаше ОДС, транскрибирано като “Обединение Дилов Син”. Трудно обясних на Надежда Михайлова, че Чавдар е един свободен човек и той така вижда това събитие. За малко да се разпадне коалицията. И днес Парламента всички мои колеги са убедени, че когато някой от тях е изплющян в „Новинар“, това е моя поръчка.
- В „Новинар“ публикуват ли се често критични материали за Гергьовден?
О да!. Такъв пример е илюстрацията с Надежда Михайлова, за която споменах. Но все пак Гергьовден е един малък политически клуб, който не е управляващ. Освен това сме много примерна партия. Макар че е “Новинар” е десен вестник и според доскорошните класации на “Поглед”, десницата не е щадена. В момента едни от най-тежките текстове за нейното безсилие и безхаберие са именно при нас, в това число и ОДС, където съм и аз. „Новинар“ е свободен и се надявам да остане такъв и за в бъдеще. Мисля, че беше такъв и по времето на Степан Арамян. Той наложи дух. Още тогава, в издателската къща “Еркюл” имаха много смешен случай. На техен колега, който е и профсъюзен деятел бяха поверили едно от изданията си. Беше политически седмичник и във всеки брой публикуваше по един скандал. Когато изчерпа всички скандали, написа разследване срещу себе си и срещу издателите… Тогава Кюлев и Степан Арамян бяха шашнати, защото той написа три страници с разкрития за тях в техния си вестник.
Има ли пелтеци сред журналистите- вестникари?
Има такива, които заекват докато пишат и по принцип заекващата мисъл е голям проблем на България. Например непрекъснато заекване за ставките ДДС върху хазарта. Друг такъв пример е боклука на София, едно непрекъснато пелтечене. Вид пелтечене е и например отразяването на пресконференции. Ходиш и пренаписваш това, което са ти казали, а всъщност са те извикали специално да ти го кажат, не виждам логика. Според мен определението за новина е, че новина е не когато премиера се върне от чужбина, новина ще е ако не се върне.
Може ли човек да забогатее от вестникарство?
Има три пътя за бързо разорение – жени, хазарт и да издаваш вестници. Да издаваш вестници е най-мъчителният. Това е „кървав хляб”, много тежък и труден. Проклятие е да се занимаваш вестници, трябва да ти е в кръвта. 20 години човъркам из вестниците, но винаги съм си изкарвал основните приходи от нещо друго. Мисля, че в България не би следвало да се забогатява от вестници, защото това означава, че ти плащат не за неща, които си написал, а за онези, които не си написал..
В какви отношения сте със Слави Трифонов? В едно интервю казвате, че ако той влезе в политиката, вие отивате в телевизията. Слави май се приближава?
В нормални отношения сме. Той не се занимава с политика, аз с телевизия. Шегувах се в интервюто, няма такава твърда зависимост. От 4 години нямам и телевизор, защото го подарих. Една сутрин много се ядосах на моя приятел Коритаров, който още беше в Би Ти Ви. Оттогава наистина не гледам телевизия и не се чувствам ощетен от това.
Вестникар или политик?
Пречи да си вестникар и политик едновременно. Идва момент човек да избира. Аз мисля да избера вестникарството. Има успешни превръщания на вестникар в политик, примерно Мусолини, но те никога не завършват щастливо. Въобще в политиката няма щастлив край. Вестникарството може. В един момент си продаваш вестника и отиваш в къщичка на село.
