Любен Дилов син

Дресиране на хартиените тигри - ако се вглеждаш дълго в Доган и Доган ще се вгледа в теб

Очевидно – връзката между политици и журналисти е мощен източник на алтернативна енергия и – въпреки задълбочените си познания по тези източници – Ахмед Доган няма как да претендира да е основен архитект. Боя се, че за писмото си до „Труд” хонорар няма да получи. Както и аз не се надявам на такъв. Взимам думата не толкова в защита на Валя, колкото да споделя опит. Може би съм един от малкото присъствали на барикадата „политици-журналисти”, който е успявал няколко пъти да мине ту на едната, ту на другата страна, без окончателно да се превърне в дете на кентавър и русалка, самото то болно от шизофрения. Защо е тази свръхчувствителност на политиците по отношение на журналистите? Ето моето обяснение: Ако се замислите актовете на политическото са не повече от пет: избори,после -  съставяне на някакъв колективен законодателен орган – парламентарно мнозинство, общински съвет; избор на управителен орган – министерски съвет, кметска администрация; приемане на бюджет и отчет за изпъленнието на бюджета. Извън тези пет акта политическата действителност се свежда единствено до друсане на въздуха с цел получаване на енергия от междуатомното обществено пространство. Този казва едно, онзи казва друго. На други ден двамата казват обратното… Скандали и лъскане доспехите на ветераните на нищото. И цялото това нищобитие на политиците е невъзможно без медиите – то се случва изцяло там. В този смисъл политиците  са книжни тигри, които развиват особен стокхолмски комплекс спрямо своите книжни звероукротители. Валерия е една от най-добрите на тази арена. Под камшика й –все едно по пантофи, или без – книжните тигри на бългаската политика подскачат близо две десетилетия. А онзи ден най-шареният от тях нещо се озъби. Каза – ама ти получаваш заплата, за да ни дресираш. Ама ти не можеш да си морален съдник, защото си цял ден сред зверовете. Нищо чудно не се случва! Перефразирайки Ницше ще кажа, че ако дълго се вглеждаш в Доган и Доган ще се вгледа в теб. А ние – освен да гледаме сеир – трябва да си даваме сметка, че журналистите сме виновни за „случването” на политиците, колкото и те самите и трябва  да сме малко по-внимателни. Защото журналистът, в крайна сметка е един Маугли, бродещ в политическата джунгла, където Доган е най-малкото равен на Киплинговия тигър Шир Хан.  Хапе, наистина, но да не забравяме – това е  хартиен  тигър, от устата му капе мастило.    

Публикувано в Статии | Няма коментари »

Парламентарна типология и възхвала на представителността

От новият брой 15 на “Власт&Вино”,  представeн  на 2 септември в Созопол.

Все още получавам поща на адреса на Народното събрание. Някои хора се чудят защо не съм депутат. Признавам – по-ласкателно е от това да се чудят защо съм. Но придобитият опит ме задължава да го споделя. Това е също като шопа, дето се връщал от панаира в Елин Пелин, където го били, нае..ли и ограбили, но той повтарял: „От друга страна, човек се учи”…
Ето какво научих: Парламентарната република е най-добрата форма на управление за България. Депутатите наистина са представителни – в смисъл че нито една демокрация не е успяла да се издигне над нивото на избирателите си и в парламента влизат представители на почти всички слоеве, типове и видове българи. Рядко има непредставeни. Единствените ощетени може би са групата на каракачаните хомосексуалисти, които искат да се върнат към номадския начин на живот, но презират скотоложците. Както се сещате - това е пренебрежимо малка обществена страта - но дори и тя може да бъде представлявана от обикновените депутати номади. Прелитащите от една в друга парламентарна група.
Най-голямата група народни представители са онези, които използват изразите „считам”, „удачно” и „ще зачета”. По странно съвпадение преобладаващата част от тази група са яростни застъпници на енергийната независимост от Русия и като цяло - русофоби.

„Ще ви зачета откъс от…”, „Ще помоля да зачетете от параграф 12…”
Когато чуя това, имам усещането, че някой стърже с мокър стиропор по стъкло. Добре стои и като sms-съобщение – „6te za4eta”. Винаги съм желал да изляза на трибуната и да кажа: „Не. Благодаря. Не е нужно да ме информирате какво зачитате и какво не. Вашата ценностна система ми е безразлична, след като не включва правилната употреба на българския език. Каквото и да „зачетете”, вие просто не уважавате езика. Казва се прочета, чета, а не зачета. Зачета, зачитам означава друго. Нямате никакво оправдание да не знаете какво. Нямате оправдание, освен ако не сте рускиня, съпруга на български полковник. Тогава ви е разрешено да кажете каквото пожелаете. Включително „а у нас в Балгарии никто не ни бръсне сливата”. Защо не съм го направил ли? Всъщност правих го, може би не по толкова категоричен начин, но обикновено получавах отговор, че не се държа удачно на положението си, може и да считам, че депутатите не знаят български, но като цяло не съм прав. След което бивах помолен „да зачета следващия абзац от дискутирания законопроект…”

Странни биологични видове
Още от предрелигиозния тотемизъм ни е останала традицията да оприличаваме различни проявления на човека с представители на животинското царство. В това отношение в българския парламент като доминиращи типове мога да определя жабите. Не случайно са познати 4360 вида жаби и всеки вид има свой уникален звук. Мога да кажа – също един Толстой – всички щастливи парламентарни жаби си приличат, но всяка нещастна е нещастна по своему. Hyla regilla, тихоокеанската жаба, която може да се чуе в нощите на Холивуд, издава прочутия звук „р-риб-бит”, но има и жаби, които издават звуци като крави, катерици, щурци. Лаещата дървесна жаба спокойно можете да объркате със свирепо куче пазач, има жаба, чийто мъжки любовен повик звучи като двама дърводелци, които забиват пирони без синхрон помежду си. Както и повечето речи в парламента. Без всякакво въображение тя е кръстена „жаба дърводелец”, докато Фауелеровата жаба издава звук на силно настинала овца.
Когато преди 4 години, в началото на 40-ото Народно събрание, Волен Сидеров нарече депутатите грухтящи прасета, той изобщо не е подозирал за съществуването на съвсем съответен на българския политик тип жаба. Това е южноамериканската Pseudis paradoxa, която грухти съвсем като прасе. А се нарича парадоксална жаба, защото поповите й лъжички са три пъти по-големи от самата жаба. В този смисъл тя е напълно адекватна на политическото усилие в България, където се раждат големи идеи, големи попови лъжици, придружени с големи думи, а впоследствие се свиват до малко грухтящо жабче…
Има и жаби, чиито имена са по-дълги от самите тях. Например Eleutherodactylus coqi е дълга едва колкото името си, но звукът, който издават мъжките, измерен от един метър, е достигал до 95 децибела! Изобщо – тук е мястото да припомня прочутия стих на Емили Дикинсън:

„Колко е мрачно да си някой
- и като жаба мокра
да квакаш цял ден свойто име
– пред възхитена локва.”

Разбира се, паноптикумът от животински интерпретации на парламентарната представителност е много по-голям – гъски, патици, лисици, чакали и лешояди, опосуми и бодливи свинчета… Поне 240 вариации на човешкото поведение могат намерят своите анималистични аналози. Но българският парламентарист е нещо изключително. Много негови черти не могат да бъдат обяснени само с физическия свят, те прекрачват и в метафизиката. Иначе няма как една и съща личност да е в състава на парламентарна делегация в Джибути, а в същото време да гласува и законопроект за свиване на бюджетните харчове. Миналата година по това време - дали заради жегите – дори стоманеният Борисов се подаде на метафизиката. Първо настоя ДАНС да се занимава с това защо циганите в София отказват да метат (какво не правят циганите си е мистика напълно!), а след това от метенето се прехвърли директно в метафизиката, обяснявайки как – след евентуален атентат срещу него – ще гледа „отгоре” какви ги вършат българските политици. Защо реши, че точно „отгоре” ще гледа е друг, също метафизичен въпрос. Не той ме занимава, както и няма отново да предъвквам темата какви ги вършат българските политици. Каквито могат, такива ги вършат – както казваше любимият ми ватман на „Шестицата” – „ .. не стига, че не избираме пътя, ами и квит се качат, такива возим..”
Далеч по-интересни са

метафизичните и митологичните същества в парламента
По особен начин и аз станах жертва на горещините. В претопления ми мозък странно се вплетоха впечатленията от привършилия политически сезон и яркото присъствие на знаменитата „Книга на въображаемите същества”, издадена от „Фама” през юли миналата година. Това любезно издателство най-после предостави на българските читатели един от най-любопитните трудове на третия от величествените слепци в литературата (редом с Омир и Милтън) – Хорхе Луис Борехс. Книгата изобилства със същества, взети сякаш направо от парламентарната фауна. Например „Kитайската лисица”. Тя мени външността си, без да променя същността си. Да не се бърка с българския вълк, който мени козината си, но нрава не. Китайската лисица е изкусителна – тя може да е председател на бюджетната комисия от една партия, а след това – председател на бюджетната комисия от друга партия. Най-знаменателното е, че китайската лисица е в състояние да заблуждава околните по невероятен начин. Те може да си мислят, че през цялото време става дума за бюфета, а не за бюджета, защото не подозират, че китайската лисица е в състояние да се интересува от нещо повече от бюфета…
Паноптикумът на Борхес изобилства от кръстосани същества - хипогрифи, грифони, русалки, хората скорпиони, кентаври, минотаври и сфинксове. Половин човек, половин говедо е често срещан вид парламентарист. Както и полуидиот, като идиотът е по-добрата му половина. В българския парламент има обаче далеч по-сложни митологични същества. Например наполовина земеделец, наполовина нещо друго. Постепенно се превръщат изцяло в нещо друго. Вероятно физическата слепота на Борхес му е попречила да види особения вид парламентаристка – телевизионна самодива. Често тя е само дива, но навлякла лустрото на депутатската карта, тя започва да трепти със скорост, по-висока от честотния диапазон на обикновеното телевизионно излъчване. Може да бъде открита на най-невероятни места, както и да бъде чута да произнася най-невероятни неща. Обикновено бърка голямата политика с голямата любов и с настървение търси и двете. Дискретно може да бъде наблюдавана в преддверието на парламентарните тоалетни. Когато полага грим или оправя веждите си, тя изпада в състояние близко до това на влюбения глухар. Огледало или включена камера й влияят по същия начин, по който щитът на Персей, с главата на Горгона медуза, е въздействал на враговете му – вкаменява се.
Птицата, която лети наопаки, е безспорно любопитно същество у Борхес, но какво да кажем за Северния свратлив домошар? Това е същество, идващо най-често от Северна и Североизточна България, което се нанася рязко във ведомствено жилище, след което години разтегля полуприсъствието си там, докато не изскочи възможност да се нанесе в друго ведомствено жилище. Северният свратлив домошар е истинско метафизично същество, защото подобно котката на Шрьодингер хем го има, хем го няма. Новозаселили се в парламентарни жилища депутати от следващия мандат често го бъркат с обикновен парламентарен призрак, но призракът освен безплътност притежава и качеството неживост. Докато Северният свратлив домошар е изключително жив и педприемчив. Присъствието му се издава от остра миризма на гювеч, сготвен на газово котлонче, и едно леко, диалектно трептене във въздуха, оставено от неправилното членуване. Примерно: „Къде да си оставя телефонът”, „Ще ходим с автомобилът” и други подобни. Женските при Северния свратлив домошар често имат дарби извън политическото – свирят на цигулка или колекционират менте-чанти на Луи Вютон.
Много разпространен вид са активната мъхната невидимка и пасивната късокосмета невидимка. Тези причудливи същества са от общия вид на сенсуалистките мишкуващи бозайници и трудно могат да бъдат различени едно от друго. Но трябва да се знае, че активната невидимка много прилича на описаното от Борхес същество Hidebehin, известно сред дървосекачите в Уисконсин и Минесота. То винаги е зад нещо. Колкото и да се обръща човек, то е винаги зад него и затова никой не го е виждал, въпреки че е убило и изяло много дървари. Пасивната невидимка е доста по-близко до свирепия Дъглас-Адомсов хищник Бългблатгер от Траал, който отдавна да е унищожил всичко живо във Вселената, ако не беше свойството му да мисли, че ако вие не го виждате, и той не ви вижда. Обикновено и двата вида невидимки, изключително хищни, могат да бъдат срещнати като заместник-председатели на комисии, където има далавера – на съобщенията, на енергетиката, на икономическата комисия или комисията за борба с корупцията. Обикновено ги няма, но след като е приет някой закон със странен текст – примерно удължаващ с година монополното положение на електроразпределително дружество, или телеоператор – разбира се, че някоя невидимка е свършила тази работа, взела е комисиона и всичко това – напълно незабелязано от останалите.
За турската русалка – до кръста риба, а надолу мъж – вече е ставало дума неведнъж. Характерното за парламентарната турска русалка е, че се вмирисва откъм главата, докато обикновените русалки се вмирисват отдолу. Оттам е и поверието, че когато слепец мине покрай рибарски магазин, казва: „Здравейте, момичета”. Когато мине покрай сградата на парламента, казва други неща, които сега няма да ги пиша, за да не загубя детската аудитория.
Сред парламентарните видове се ширят напълно причудливи болести. Често те имат странни названия като „фисула ани”, а понякога са напълно неизвестни на медицината. Така например един страдаше от Паркинсон, но малцина знаят, че самият Паркинсон всъщност е боледувал от болестта на Ходжкин, докато пък Ходжкин е страдал от Алцхаймер. Самият Алцхаймер не можел да си спомни от какво точно е болен и така не става ясно от какво страда въпросният парламентарист, но то беше достатъчно основателно, за да не се явява повече от 4 години на съдебни заседания, където се мъчеха да го осъдят за нагласен конкурс с горива. Но несъмнено най-разпространената болест е внезапна и необяснима загуба на паметта. Предполага се, че у повечето парламентаристи паметта не надхвърля 2 гигабайта и най-често се носи на „флашка”. Съвсем разбираемо е да се губи често.
Можем само да съжаляваме, че партията „Лидер” не влезе в парламента, защото тогава щяхме да наблюдаваме и известно количество орки и тролове. Както е известно, тези същества живеят в мините на бизнесмена Христо Ковачки и излизат под строй на повърхността само в дните, когато има парламентарни или местни избори.
…Продължава в следващият брой с покъртителната история за депутатка, чиято сянка вградили в МОЛ.

Публикувано в Статии | 14 Коментари »

Вечният оргазъм не е оргазъм, където сме прави, цветя не цъфтят. Четиво вместо ден за размисъл

Липсващият ден за размисъл никак не ми липсва. В крайна сметка всеки ден, обявен за „ден на нещо”, е обида към нещото - по подразбиране, пренебрегвано през всички останали дни. Последните седмици обаче внезапно ми залипсва четиво, противопоставящо се на пяната на изборните дни. Благосклонната случайност ми изпрати тънката книжка на Амос Оз „Как да излекуваме фанатик”. Двете есета в изданието на „Милениум” са наистина напълно заместващи деня за размисъл текстове, още повече че се поглъщат за по-малко от час.

„В основата на фанатизма лежи желанието да променим другия” – казва Оз, разсъждавайки върху стремежа да направим „другия” щастлив на всяка цена, така близък до изконното българско желание да бъдем „оправени”.

„Фанатикът е всичко друго, но не и егоист. Фанатикът е най-големият алтруист. Той се интересува от теб много повече, отколкото от себе си. Иска да спаси душата ти, да те избави от греховете и грешките, от тютюнопушенето, от вярата или от безверието, да те излекува от лошите хранителни навици, от пиенето или от неправилните ти политически възгледи. Фанатикът е страшно загрижен за теб; при него няма средно положение – той или се хвърля на врата ти, защото те обича искрено, или се спуска да ти пререже гърлото, в случай че се окажеш непоправим. Ако погледнем топографски, и в двата случая… движението е едно и също.”

Няма да цитирам повече Оз, за да не ви разваля удоволствието от четенето на целия текст, само ще подчертая фразата на споменатия от него поет Йехуда Амихай „Където сме прави, цветя не цъфтят”. Това не е перифраза на прочутите сто цветя на Мао, нито покана евреите и арабите най-после да седнат и да се разберат като добри християни. Това е максимално приближение до праисторическата тъмнина на човешката душа, където – човекът, търсещ истината за себе си – определя първо какво не е, а после опитва да си въобрази какво е. И последно откриваните от антрополозите първобитни племена имат две думи – „човек” за членовете на собственото си племе и „нечовек” за всички останали. В този план добре е да си припомним днес, че българските турци и мохамедани не са „не-хора”, а гласуващите за политическо бъдеще, различно от нашите виждания, съвсем не са еднакви с безименната бабичка, помъкнала съчки към кладата на Джордано Бруно.

Изборите са клада за политиците – дори да изгорят в нея, те се радват на жегата, бъркайки я с топлината на човешките отношения. А тази клада най-добре се храни от фанатизма. Тя го разгаря, за да поддържа сама себе си. И спиралата е склонна да клони към безкрайност. Добре, че във времето изборите са ограничени. Съществуващият преди време „ден за размисъл” всъщност не носеше нужното успокоение, а предизвикваше ефекта на тенджерата под налягане. Заплашващо с взрив потискане на дълго разгаряни страсти.

Според Оз смехът и добрата литература, поемани редовно на малки глътки, са единият лек срещу фанатизма. Другият – въображението, което ни помага да се поставим в положението на мразените и ненавижданите от нас, на нашите противници.

Дали да мразим Доган, или да си дадем сметка, че 4 милиона гласуващи българи ще отредят заслуженото място във властта на 300 хиляди гласуващи турци. Не повече, но не и по-малко. И че някои българи във властта вършат същите безобразия като някои турци във властта, а нашият общ проблем е общо неработещото правосъдие, а не сравнение на безобразията на турци и българи.

Хвърленото по Данчо Цонев яйце в Бургас уцели Миро Севлиевски. Можем само да заключим, че природата на случайността проявява завидното си чувство за хумор, а гравитацията е един – в крайна сметка – универсално справедлив закон…

Вярно е, че за да обесиш някого, не ти трябват други закони освен Закона за гравитацията, но същото важи - в по-голяма мяра – и за прегръдката. Вярно е също така, че (ако не си Махатма Ганди) с призиви за бесене ще привлечеш повече избирателите, отколкото с позиви за прегръщане. Хората, четящи Кафка, са по-склонни да простят и разберат „другия” не защото са по-интелигентни, а защото са успели да влязат в кожата на Йозеф К. – най-ярката и най-мрачна метафора на преследвания човек.

Фанатикът се стреми към абсолют, не приемайки думите на Амос ОЗ, че вечното щастие няма как да е щастие, а вечният оргазъм изобщо не е оргазъм. Няма абсолютна правота и словото „Който не е с мен, е против мен” е разрешено само на Едного. Онзи, който, преди да го произнесе, убеди последователите си, че Бог е Любов, Търпимост и Разбирателство.

А Свободата – все едно на върха на копието или на края на салама (защото саламът само има два края) – на първо място е свобода за другояче мислещия, а после всичко останало.

Амос Оз е не просто най-големият жив еврейски писател в момента. Той е един от ежедневните тъжни мъдреци на света, сам избрал да живее не сред бонбонения свят на Коелю, а в преизподнята на израело-арабската взаимна омраза. В Геената, която двата братовчедски и най-преследвани народи на света – палестинците и евреите - сами си организираха. Да живееш сред ад, който сам си случваш всеки ден, е избор, който те прави или фанатик, или богоравен мъдрец, за когото най-важното човешко усилие е помощта за растежа на тревата.

Преди да отидете да гласувате в неделя, използвайте съботата, за да прочетете Амос Оз или просто да послушате как расте тревата.

В края на книжката „Как да излекуваме фанатик”, Амос Оз призовава за основаването на Орден на чаената лъжичка, мотивирайки го с примера за това как да постъпваме при голям пожар. Три възможности: да избягаме и да оставим бавните да изгорят; да напишем гневно писмо до редакторите на вестниците с настояване виновните да бъдат уволнени и съдени; да излеем кофа, чаша или дори чаена лъжичка вода върху пожара…

Амос мечтае за хора, които носят на ревера си малка лъжичка като знак за принадлежност към Ордена на чаената лъжичка. Аз не съм сигурен, че това трябва да се прави, колкото и изкусително да звучи. В крайна сметка създаде ли се такъв орден, ще му трябват устав, програма, колективни органи за контрол и управление… Ще се превърне в партия и – като всяка добра идея – ще започне с бележки върху салфетка, а ще свърши с правилник за вътрешния ред.

По-добре да се сещаме за Ордена на лъжичката всеки път, когато разбъркваме кафето си, или поне в дните за избори. Всяко време преоткрива посланието за чаената лъжичка – от притчата на Конфуций за виковете срещу мрака и едничката свещ, през Иисус, Буда и Мохамед, до Джубран Халил Джубран и указанията на Уди Алън за това какво да правим, ако се събудим и открием в леглото си арменка.

Прочетете Амос в събота, а в неделя сутринта бавно разбъркайте чая или кафето си. Бавно…

П.П. Докато качвах този текст в бук-а, видях, че Кристиян Вигенин агитира в полза на БСП с цитат от Куелю…Мило съвпадение. От Маркс до Куелю все пак е добра посока. А и последните представители на работническата класа в България май са манекенките
Прегръдка за всички ,които харесват Куелю, но на снимката е Амос Оз

Публикувано в Uncategorized | 4 Коментари »

Напред-назад по прага на гнусливост

Публикувано в Статии | 13 Коментари »

Свети Георги сразява pic panter

за в. Поглед, 01.05.2009

Едва се опомнихме от Яне Янев и – ето ти – свински грип!После пък идват изборите и пак Бойко. Прииждат, връщат се, както е казал поетът. Разибра се, съществува подозрението, че всичко е нагласено. Първо избиха кокошките на китайците заради кокоши грип, после изклаха кравите на аржентинците заради лудата крава, сега ще изтрепят прасетата в Мексико…Борят се с животновъдното свръхпроизводството в Европа по един оригинален и силно напрягащ останалото прогресивно човечество, начин.

И понеже чух скоро, че се търси име на свинския грип, съвсем серизоно предлагам PIC PANTER. Напомня за розовата пантера и също като нея – почти е сигурно, че е измислено същество. Свинската пантера – поредното митологично чудовище, срещу което - баш преди 6 май – ще трябва да се изправи Свети Георги.

Светиня Му е свикнал на чудовища. Даже е дозрял до истината, че е лесно да убиеш люспестото, пратено от Лукавия. Прас! – с копието по главата и готово. Далеч по-трудно е да живееш с него, да го накараш да оре обществената нива, деца да ти ражда. Разбирайте го и като рецепта за семеен живот и като принципи за подредба на държавата. Птичияj грип, например, подреждаше ценностите: ако внезапно прозреш, че жена ти е кокошка - имаше надежда – да не си се излъгал преди сватбата, а просто да е болна. Със свинския грип нещата са безпощадно ясни. Още повече, че коректността изисква да не го наричаме свински, защото не прасетата го разпространяват, а хората. Като повечето свинщини по този свят. Както розовата пантера си е чисто човешко и забавно изобретение, така и свинската пантера на грипа - поредната световна манипулация - си е чисто човешко изобретение. Не е толкова забавно, но пак ще продаде много ваксини, а и Световната здравна организация ще привлече обществено внимание, което е общочовешка полза, както и да го погледнеш. За да проумеете лудия свят, в който живеем ще изложа един факт: Според световната здравна организация, за да бъде създадена и разпространена ваксина срещу едрата шарка, за да бъде ваксиниран целият свят – и най-последното племе в Амазонските джунгли, дори – са били похарчени точно толкова средства, колкото струват три изтребителя „Мираж”…

Свети Георги стои, замислено плюе в бързите води на световната икономическа криза и се чуди: Защо му е на човечеството постоянно да си измисля призраци и чудовища, с които да се плаши? Нима още не е излязло от детската си възраст, когато са му необходими страшни приказки за лека нощ! Едно време митологичните чудовища – лами, змейове, василиски, грифони и всякаква люспесто-перната твар бяха необходими, за да обяснат необичайните, но закономерни изчезвания на девойки, както и някои ограничения при ползването на питейна вода. Сега нещата изглеждат не по-различни. Всяка държава ползва свинския грип, за да отклони вниманието от някоя своя свинщина. И като се замислиш – телевизионен говорител с марлена маска по-трудно може да обясни неувереното дефиле на Станишев в страната на северните Долче и Габана – Путин и Медведев. Както и защо една и съща кофа за боклук се вдига последователно от два камиона, а данъкоплатеца плаща два пъти една и съща услуга – веднъж през общинския и втори път през държавния бюджет – без от това да става по-чисто.

В епохата на Ал Джазира и CNN на Светиня Му става все по-трудно да се ориентира къде точно е ламята, с която трябва да се бие. След като десет години търси Бин Ладен из афганските пещери, Свети Георги вече не е съвсем сигурен, че водачът на световните муджехидини е толкова истински, колкото и оръжието на Садам Хюсеин за масово поразяване. Най-масово поразявана винаги е била истината, а най-обидното е, че хората изобщо не се интересуват от нея. Някой все още опитва ли се да узнае, каза ли наистина Петър Младенов „По-добре танковете да дойдат” или е казал „По-добре Станко да иде”, имайки предвид Станко Тодоров и приема у френския посланик?

Истината винаги възтържествува, затова може да почака – Небесният конник е виждал през дългия си живот как не едно и две поколения отминават в небитието с тази максима на уста. Истината тържествува в удобния момент, когато вече никой не се интересува от нея и – по-тъжното – никой не е склонен да се учи от грешките на предходните. Ако Бог бе създал хората с пишки, къси като паметта им, нямаше как да се осъществи повелята му: Плодете се и се множете като песъчинките в морето.

Когато истината е официална като птичи грип, дори и шокирани – хората са склонни да си създадът друга истина. След време от посещението на Станишев при Медведев и Путин може и да не остане героична версия за енергйни преговори с руснаците, но вероятно ще помнят вицовата история:

Връща се Сергей и се хвали на Елена: „

- Бях при Медведев и той ми подари медвечик, меченце…

- Интересно – мисли си Елена – той и при Путин беше, а за неговия подарък мълчи…

Свети Георги отлично знае истините, които се крият зад героичните истории. Само преди двайсетина века и на него му случи нещо подобно.

Страшен змей беше запречил реката на едно село и Светиня Му сде втурна смело срещу него. Три дена хвърчаха люспи от ламята и искри от доспехите на Свети Георги, на четвъртия, драконът изтри морно зелено чело и рече:

- Чакай малко…спри за миг…Ти сега какво искаш?!

- Ами…да пия вода – рече Свети Георги

- Че пий бе, защо се биеш?!

Публикувано в Статии | Няма коментари »

Една п..чка пролет не прави някои благовещенски версии и модерни народни поверия

за “Зловинар”, 25 март 2009
Повечето наблюдатели от края ХХ век (най-вече женени) смятат, че разлика между жените през есента и пролетта няма. Не откриват разлики най-вече у собствените си жени. Въпреки тяхното мрънкане, обаче, расте ново, модерно поколение, което е твърдо убедено, че на Благовещение, девойката Мария е получила sms от арахнгел Гавраил с ясното послание, че ще успее да логне във фейсбука си Спасителя на човечеството. Относно Спасителя, мненията се разделят – едни смятат, че е версия на Терминатор, а други настояват за Нео от Матрицата…
И все пак Благовещенските традиции и до ден днешен се спазват. В „Ялта” твърдят, че видиш ли жена през пролетта, трябва да хвърлиш щъркел през дясното си рамо и си вържеш червен конец на члена. Но това само в четвъртъците и докато свърши строежа на метрото и отворят отново „Спартакус”. В „Най-клуб” са убедени, че една п..чка пролет не прави, от „Магнито” настояват през март всяка жена да си знае мол-а, а от „Червило” твърдят, че трябва да се запали огън, който гони змиите. Ако змиите са много, трябва да се намали рязко или алкохола, или кокаина. А най-добре – и двете.
В Банкя, преди изгрев слънце жените измитат къщите и дворовете, обикалят ги три пъти , като тропат с ръжени и маши по тигани и викат: „Бягайте смокове, гущери, бълхи и жаби, че дядо Благовец иде с железния топуз”. Най-вероятно стана дума за Бойко Борисов и неговият, несъмненено, железен топуз. Както е известно, според пролетните жени, Б.Б. имал два члена – всеки един по-красив и по-голям от другия… Ето за коя безкрайност, става въпрос!!!
Изобщо - според политическите си предпочитания - в по-големите градове едни викат, че Дядо Благоев иде и размахват книжката на Станишев „Защото сме социалисти”, други крещят, че Костов иде, или бат`Бойко иде, но и във всички случаи -  ако са в София -  изнасят големи черни торби с боклуци, за да могат да си изкарат колата на улицата.
Пролетта, която започва с Благовещение е традиционното време за завръщане на кукувици, щъркели и самодиви. Ако ви закука кукувица, казва народът, непременно трябва да имате пари в джоба, за да ви е спорна и мол-на цялата година. Ако ви закука  самодива – пак ви трябват пари, само че десет пъти повече. В противен случай самодивата може да се окаже само дива.
С настъпването на пролетта модерната жена не трябва да подхваща игли и куки за плетене. Не че го е правила през февруари и януари, или пък ще го направи през април, но през март особено много не трябва да го прави!
На самото Благовещение дамите трябва да обличат нова дреха, а на масата непременно трябва да има риба и нещо зелено – коприва, спанак, зелена салата или най-малко десет зелени банкноти от по сто долара. Добре е очите на рибата да са поне от Сваровски, но и платинени делфинчета на Булгари вършат работа.
Момите ще разберат дали ще се задомят, като поставят във вода лалета и изчакат три дни. Ако се разпъпят, ще се омъжат до края на годината. Ако лалетата се превърнат в слънчогледи, може да се омъжат, може и да не се омъжат, но поне за седмица трябва да спрат марихуаната.
Ако видите летящ щъркел ще сте благословени през цялата година, но трябва да внимавате щъркела да не ви види пръв. Ако имате такова подозрение за щъркела, тичайте при гинеколога, още преди мръкнало.
Против урочасване се прави възелче на колана или на забрадката. Този обичай е чудесен повод да поискате пари за забрадка от Ермес или за ново коланче на Кавали.
Началото на пролетта е подходящо време да си продупчите ушите, първите дни на април още от Аспарухово време са известни като „пърсинг тайм”. Момите са заставали в кръг, а момците препускали с коне около тях и им дупчели ушите със стрели от поне трийсет метра.  Оцелелите моми били много тачени, защото Тангра явно ги е закрилял. Те получавали красиви златни обеци, плячкосани от византийците или изкопани от иманяри из тракйските гробници. Този обичай днес трудно се спазва, защото в „Биг епъл” няма да ви пуснат с коне, въпреки че има място. Можете да се ориентирате към най-близкото татоо-студио, но – не забравяйте -  че вие не трябва да докосвате игла през целия месец.
През дните след Благовец са особено тачени змиите, ето защо използвайте да изкрънкате каквото можете от съпруга или приятеля си. Ако той тачи народните традиции, редно е да ви позволи да го полазите, защото от древни времена се счита, че полазилите змия след Благовещение ще забогатееш, а ако си болен – ще се изцериш. Т.е. ако приятелят ви е милиардер, сега е времето да го направите милионер.
Вярно е, че традициите вече не са това, което бяха, но малко носталгия не пречи. Извадете стари снимки от албумите и си припомнете минали любови. Направете сериозно почистване на минали любови, за да отворите място за бъдещи. Опитайте да почистите спомените си. Става и с лоботомия, но науката още не е напреднала достатъчно, затова пробвайте с мартини и водка. Спомнете си за първата целувка (това ще ви напомни и за часа при заболекаря), първата разходка в парка с любимия, първите задни седалки на автомобила или скърцащите кресла в киното. Опитайте се да научите наизуст текста на народната песен „Що ми е мило и драго, че се е пролет пукнала” . При описанието на жеглите на воловете и оралото на овчаря, можете да ги замените с  любимите си модни марки. И да не се явите на кастинг  за „Мюзик айдъл” с така научената песен, направете следното: Изчакйте любимия си да заспи дълбоко, след това му налейте малко кладенчова вода в ухото. Щом скокне в кревата, запейте му така научената песен. Гарантирам ви, че ще видите любимия си в нова светлина, а преживяването като цяло ще обогати връзката и ще направи тази пролет незабравима, както за него така и за вас.

Текст на песента:
Що ми е мило и драго
че се е пролет пукнала,
све е  излезло на трева,
и стока, маре, и мака -
сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на хиладници овчици
и на стотини козици.
Сичка е стока весела,
сичко е живо и здраво,
сичко на паша тръгнало.
Орачът ми оре в полето
полските равни рудини,
полските цели целини.
Два му волове ангели,
стратурково му ралото,
босилкови му жеглите,
босилек много мирише,
та сичко живо събуди.
Сичките живи животни,
сите по него пойдоха,
сите се Богу молеха:
- Я дай ни, Боже, я дай ни,
тая година най-добра,
на сички здраве и живот,
орачу добър берекет!

Публикувано в Статии | 2 Коментари »

Слаб ток за депутатите На острова на Робинзон всички са аскети

в.”Новинар”, 5 март 2009
Правя съвсем сериозно предложение – за да не могат депутатите да гласуват с чужди карти, да се въведат специални дактилоскопни пултове, които разпознават палците им, и ако някой друг депутат пипне пулта, да го удря слаб ток. 110 волта, колкото да му изпадат пломбите. Не е нужно чак да мрат. Освен това всяка сутрин председателят на парламента лично да ги проверява за алкохол, за въшки и за глисти…

С вчерашния дебат по предложенията за промени в правилника на Народното събрание избраниците от 40-ия парламент се въздигнахме на безименна висота по мазохизъм и пълно неразбиране на собственото си обществено предназначение. Пътят нагоре започна още с пленарното заседание в сряда, когато се обсъждаше как с промяна на конституцията (заради изборите 2 в 1) да се постигне онзи ефект, който иначе самите депутати по смисъла на идеята за политика не успяват да постигнат – да накарат хората да гласуват за тях.

Нещата изглеждат наистина инфантилни: ще променим конституцията, защото, ако има два избора през тази година, хората няма да гласуват. Вместо да променим собственото си поведение, партиите си, политиката си, за да разберат хората, че наистина е важно да гласуват. В този план са и всички песни за въвеждане на задължително гласуване като мярка за справяне с вота за ДПС, борба срещу купуването на гласове и т.н.

Нарочно не се спирам на правните аргументи, а само на философските: не може едно нещо да ти е право и задължение едновременно. Ако хората не искат да гласуват за тези политици, няма да гласуват за тях. Така са преценили и последствията от техния избор са за тях.

Същото е и с продажбата на гласове – ако някой е самооценил своята роля в обществото на 50 лв., чифт обувки и чифт кебапчета, значи той заслужава точно управлението на човека, съгласил се да му даде 50 лева, чифт обувки и чифт кебапчета. А ролята на политика, който искрено смята себе си за такъв, е да обяснява, че това е глупаво, обидно, опасно и предателство спрямо собствената ти съвест и деца.

Сигурно ще звучи смешно такъв политик, но това е пътят – другото е лекуване на последствията, а не на причините. Политикът трябва да обяснява пряката връзка между вота на избирателя и живота на избирателя…Странно как моите колеги все не го разбират и все се опитват служебно да заставят някой друг да им свърши работата – задължително гласуване, избори 2 в 1, лотарии за гласуващи…

От всички правени предложения единствено смисленото е възможността и 16-годишните да гласуват. Политиката трябва да дава възможности и да очертава последствията от един или друг избор, но самите избори правят хората. Колкото повече, толкова по-добре. Колкото по-реално чувстват връзката между избора и собствената си съдба, толкова по-успешни са политиците. Другото е политически тарикатлък…

Същото е и по отношение на промяната на правилника. Технически приспособления, за да не се гласува с чужди карти, заплахи и ограничения, за да не напускат депутати пленарната зала. Моите колеги не разбират, че е лесно да си праведник в пустинята. На острова на Робинзон всички са аскети. Задължаването за използване на право и при избраниците е точно толкова нелепо, колкото и при избирателите.

Ако искат да спрат гласуването с чужди карти и изобщо неадекватното си поведение, трябва да направят нещо по-просто – парламентарен видеоканал, който показва в реално време в интернет заседанията на парламента и на отделните комисии. Така всички ще ги виждат дали гласуват с чужди карти, какви каузи защитават, изказват ли се, или решават кръстословици, ходят ли на работа изобщо.

Ще се види как трима души в празна зала обсъждат изключително важния закон за културното наследство, а след това решенията се взимат с 12 на 7 гласа и 50 въздържали се. При постоянно видеоизлъчване от пленарна зала и комисии ще се видят много неща. Лобистките интереси, задкулисните договорки, истинският интелектуален статут на избраниците без помощта на професионални разкрасители и пиари.

Ще се види и това, че постоянното отсъствие на някои мои колеги от залата е истинско украшение за парламентаризма. Хората ще имат реална представа доколко един политик спазва предизборните си ангажименти и прави това, което е обещавал. И те ще го съдят, а не някакъв другарски съд, организиран от негови колеги депутати, независимо под каква форма се представя.

Що се отнася до заседанията на комисиите, те са далеч по-важни за излъчване от пленарните прения и гласувания, където обикновено нещата вече са решени и рядко могат да се променят със страстни речи. И ако някой български депутат наистина иска да помогне в избора на хората за следващ парламент, то да настоява за постоянен достъп до информация и прозрачност в работата на депутатите, а не да прави все по-мазохистични и лицемерни предложения за наказания и ограничения.

Публикувано в В парламента | 8 Коментари »

Тоалетната на 32 СОУ … с чего начинается…

Февруари 2009, открит урок пред ученици от 32-СОУ за предаването на „Дрийм Тийм” „Урок по родолюбие”

В момента, в който застанах пред дъската  всичко, което си бях намисли да кажа ми се изпари…Сигурно ви е познато това усещане – да ти се изпразни главата само, докато вървиш към черната дъска…

Това видео завърши с кадри от тоалетната на 32 училище. Наистина по мое време тя изглеждаше доста по-различно. И наистина така миришеше, че можеше да оставиш 50 стотинки върху миризмата и те няма да паднат… Но понеже това е час по родолюбие, аз искам да започна точно с един спомен от тоалетната на 32 училище… Знаете, че когато човек попадне на ново място, в нова ситуация, понякога така се стресира, че два три дни гледа да не ползва тоалетната…И аз, когато попаднах като деветокласник в 32-ро, няколко дни избягвах да ходя до тоалетната…Тя беше на етажа, където учеха и големите, аз бях заек… разбираемо е, че ме беше страх да отида. Накрая физиологията победи, влязах и първото нещо, което видях беше на фаянсовите плочки….тогава бяха бели…някой беше нарисувал удивително точна контурна карта на България със …абе сещате се с какво може да се нарисува в клозет.
Сега си мисля, че тази фекална карта е била някакво предзнаменование, предупреждение за политическите ми занимания по-късно и за всичко, което предстои да се случи на България…Като се замисла, много често заниманието с политика ми се струва именно в това - да очертаваш границите на нещата с несъвсем подходящ, но заобикалящ те материал…
Разбира се, този символ може да се натовари с още хиляди значения и те да звучат всякак, можем да седнем с вас да умуваме, защо точно карта на България е направил незнайният творец, гледал ли е атлас, докато рисувал, стигал ли му е материала…
Но не това е важното, започвам часът по родолюбие с тази история, защото въпреки времето, което ни разделя, сигурен съм, че ви е позната, а и метафората…знаете какво е метафора…не се нуждае много от обяснения.

1.
Мъча се да се сетя, кое ли за мен би било най-важно да чуя ако съм на ваше място…Защо Азис и Китаеца  се разделиха, защо няма футбол в България  или защо Леонардо Ди Каприо отказва да се снима в „Под игото”.
И докато си мисля, установявам, че ние с вас учим в едно и също училище не просто в различни времена, а в различни светове. И това е  една от причините политиците днес да са така недолюбвани – повечето от тях просто живеят в различен свят…
И въпреки това училището е едно и е в едно и също време. Това време се нарича  България, защото българия не е само място. Съществува по тези географски ширини повече от 1300 години и е познато на света с  удивителната последователност, с която новите поколения отказват да се учат от грешките на предишните.

2.
Няма да ви говоря за това как да учите в училище, а как да се учим от другите. Както и да ви заплашват родителите ви, когато не носите шестици – че ще провалите живота си, че няма да успеете , бъдете спокойни – ако не за друго, човек винаги може да послужи за лош пример. Ако не на другите, поне на себе си. Ето в момента  – сигурен съм, че повечето от вас трудно ме разбират, заради говорните ми дефекти. За зрителите по телевизията е лесно – на тях могат да им пуснат субтитри, но вие се напрягате. Нищо да не запомните от този наш разговор, моля ви запомните поне това:
Когато не ви разбират вината е на първо място у вас. Там я търсете. И  в отношенията с гаджетата ви, и с даскалите, и с родителите – няма никакъв смисъл да се оплаквате „те не ме разбират”. Длъжни сте да направите така, че да ви разберат. Иначе просто си търсите оправдание за нещо, което вие не сте направили както трябва.

3.
Хората ви четат по изборите, които правите. Тук не става дума за политика. Става дума за онези милиони избори, които правим всеки ден. Хората ви четат, разбират и приемат именно по тях. Всеки ден вие избирате по коя улица да минете, какво да облечете, какви книги да четете, какъв сандвич да си купите, кои филми да гледате, за какво да говорите в пушкома през голямото междучасие. Не знам дали си давате сметка, но изборите които правите сте вие самите, вашето собствено лице, което ви отличава от останалите. И твърде често хората ви приемат все едно гледат телевизор без звук – няма значение какво им казвате. Жестовете ви, изборът на дрехи, прическата, излъчването ви – това е говор по-силен от всичко, което  бихте могли да кажете. Ето защо всекидневните избори които правим са много важни. При това важни не само за нас самите, а за цялото ни общожитие. Ето защо:

4.
Един американски социолог направил следния експеримент. Начертал на една училищна дъска три прави – а, б и с. А и Б били равни, а С – три пъти по-дълга от тях. След това наредил експеримента така – на всеки девет поставени лица имало по един, който не знаел за какво става дума. Експеримента бил прост – всички минават покрай дъската и отговарят на един въпрос – коя права на коя е равна. Поставените лица до един твърдяли, че А е равна на С, въпреки че очевидно е три пъти по-малка. Любопитното е, че в над 80% от случаите и неизкушените лица твърдели същото – А е равна на С.
Този пример се дава, за да се обясни едно явление – конформизъм. Нежеланието да противоречиш на останалите… Абе някакви черти, казвали си сигурно хората – много важно какво мисля аз, я по-добре да казвам като другите, да си взема парите за участието в този експеримент и да си ходя. Не ми трябват ядове сега…
Страхът да се различаваш, да си ти, да отстояваш себе. Благодарение на този страх се появяват диктатурите и всички големи манипулации в историята на човечеството. Благодарение на него нямаме футбол, Азис се раздели с Китаеца, а близо 700 години столица на България е бил красивия град Истанбул.

5.
Тази наша среща е обявена като открит урок по родоюбие
Аз обаче ви казвам, че трябва да се научите първо да обичате и да отстоявате себе си. Да си родолюбец, значи да обичаш рода си, да го знаеш, да съхраняваш посланията му и да го развиваш напред – с онова, което те отличава като индивидуалност и с другото, което те прави част от една общност.  Помислете – защо и в най-.тъпия американски филм имаме едно неизменно клише – обикновения човек става герой, защото се противопоставя на някакво мнозинство. Добрият срещу лошите. Докато ние, и специално моето поколение сме научени да вярваме в колективната правота на индивидуалното невежество. Това ще рече – научени сме да вярваме, че ако много хора ни казват нещо, то вероятно те са прави, защото…защото са много.
Всички важни открития в историята на човечество са постигнати от личности, които са живели или в самота или неразбрани от останалите. Често те са заплащали свободата на своя избор по най-тежък начин. И така се раждат изстраданите истини, които са по-ценни от готовото знание. Ако не беше така, все още щяхме да вярваме, че земята е плоска, а слънцето се върти около нея.
Трябва да се научите да отстоявате себе си, своя избор, уважавайки избора на останалите. Това вероятно е най-трудното и най-изстрадания български урок, който все не научаваме. Урок, който собствената ни историята ни повтаря непрестанно – понякога жестоко, понякога по-нежно.

6.
Да погледнем горчивите български уроци, съдържащи се в някои поговорки.  Аз лично ще изрека поговорки, което не харесвам и смятам за вредни: „Никой не е по-висок от хляба”, „Преклонена главица остра сабя не сече”, „Да би мирно стояло, не би чудо видяло”, „Стоянова майка плаче,  Бежанова майка се смее” или пък някоя от по-модерните поговорки – „По-добре малка водка с приятели, отколкото голям боя в Районното”.
Да така е. Номинално – без хляб е  трудно, по-добре да избягаш, и по-приятно е да пиеш с приятелите, отколкото да те набие полицията. Но – големият бой в районното – независимо, че не е хубаво да се бият хората, означава и нещо друго. Твоята личност се е сблъскала с обществените порядки по категоричен начин. И обществените порядки преподават по още по-категоричен начин на твоята личност представа си за добро и зло. Следите от боя ще минат, ще остане размисъла за това как живеем заедно, до къде стига нашата лична свобода и до колко обществото е склонно да приема различията.

7.
Защо няма добър футбол в България, при положение че имаме страхотни футболисти като Бербатов, Стоичков, цялото  поколение от 1994? Защото колективните ни усилия не са посторени върху личните. Обществото ни не е направено така, че да вземе най-доброто от всеки, а желанието за личен успех минава най-често през желанието за неуспех на другия. Ако на седящия на чина до вас пишат двойка, а вас просто не ви изпитат, това съвсем не означава, че вие сте отличник.   Докато публичните критерии в България работят точно по този начин. Непрестанно ни навират в носа издънките и двойките, а масата хора, които гледат се радват, че са останали неизпитани. Всъщност истината е, че всички трябва да преминем през изпитания и да си кажем честно сами на себе си и един на друг – къде сме слаби и в кое сме силни. И да се поощряваме един друг. За да повярваме в общите си усилия, първо трябва да повярваме в себе си.

8. Бъдете невероятни, казваше непрежалимият Йордан Радичков. Самият той невероятен човек и титаничен български мъдрец. Сигурен съм, че като прочетете книгите му, много ще го харесате. Той беше магьосникът на истинската балгарска история. История подчинена не на онова, което става по бойните полета на Балканите, а това, което се случва в балканската душа. Той учеше хората да обичат и  да разбират себе си и затова беше толкова обичан като личност, и толкова обичани са книгите му. Ако се научите да обичате себе си, ще се научите да обичате и другите. Ако сте в мир със своята личност, всичко ще ви спори и ще сте в мир с останалите.

9. Ние сме имали неразумието да посторим държавата си на световен кръстопът. Друг голям български писател – Станислав Стратиев –казваше, че хората на кръстопът не пикаят, а ние държава сме направили. Един кръстопът, може да прилича и на разпятие, но може да прилича и на място, където се събират хора, интереси и  идеи от целия свят. Какво по-добро място да покажете собствената си уникалност, освен кръстопътя. Време е световния кръстопът България да престане да се самоизживява като разпятие  да покаже на света най-ценното, което притежава – българите.  И понеже ние, по-старите българи сме прекалено комплексирани от тежките избори, които трябваше да направим – надеждата ни е у вас. На вас вярваме, а аз лично знам, че научите ли се да обичате самите себе си, ще обичате по най-добрия начин България. Що се отнася до Леонардо Ди Каприо – сигурен съм, че някъде из класните стаи на България стои човека, който може да го убеди са де снима в Под Игото. Може би този човек дори сега е тук, сред нас. Огледайте се, опитайте се да му помогнете, аз вярвам, че ще успеем заедно.

Публикувано в Uncategorized | 6 Коментари »

ДОКАТО МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА ГОНЕШЕ ТРАМВАЯ НА ПРЕМИЕРА, ИЗПУСНА ВЛАКА

Експресна стенограма

Изказване на Любен Дилов-син, депутат от ПГ на „Движение Напред”

25 февруари 2009

Уважаеми колеги, мотивите на този вот са за цялостна политика. Аз ще се спра на един сектор : Културната политика на Република България през последните години доста прилича на песента, която ще ни предствая на Евровизия – „Илюжън”, Илюзия! Нещо малко патриотарско, нещичко историческо, нещо на кокили, като цяло – бутафория и тих вой от недоимък…

Има ли изобщо културна политика, уважаеми колеги? Има ли изобщо за какво да говорим, освен за преразпределение на мизерията, при положение че бюджета за културни политики е 121 милиона, от които 12 милиона са под въпрос. За сравнение ще ви кажа само, че преките бюджетни помощи за тютюнопроизводителите са около 110 милиона. Мисля сравнението на тези цифри вече е диагноза…

Ще кажете сигурно, че няма пари. Добре – през декември 2006 година изтече срокът, в който трябваше да бъде направено арт-лото по смисъла на чл. 31 от закона за меценатството. Като нямате централизирани пари за култура, защото не дадете на гражданския сектор възможност да ги изкара? Когато „Движение Напред” състави следващия кабинет на страната, ние ще стартираме тази програма в най-кратки срокове.

През последните години процесът на децентрализация на средствата за култура не просто спря, а се превърна в своята противоположност – свърхцентрализация, съчетана с нежелание министерството на културата да се бори за по-висок бюджет в рамките на правителството. Центровете по изкуства бяха заменени с отдели на министерството.

Когато Движение Напред състави следващия кабинет на страната, ние ще сведем функциите на Министерството на Културата до регулатор, ще го съсредоточим в опазването на културно-историческото наследство, а средствата за дейности, реклама и изкуство ще оставим на гилдиите, творческите съюзи, артсдруженията и третия сектор!

Когато Движение Напред състави следващия кабинет на страната, ние ще създадем фондове и меценатски програми, които да могат да ползват преходен остатък, а не както сега Законът за бюджета на практика да обезсмисля държавното финансиране в областа кино, например. Област, където са някои от малките ни успехи през последните години.

Четири години отхвърляте предложението на депутати от групата Напред за диференциарн данък върху печатните произведения, книгите и учебниците, въпреки че го обещахте в предизборните си срещи и трите партии от коалицията! Е уморихме се да ви го напомняме – вие просто нямате смелост да се изправите пред хората и да отстоявате една диференцирана ставка за сметка на друга. Това е отказ от политика, господа. За жалост книгите си нямат лоби, лоби имат хотелиерите и турстическите пакети са с 7% ДДС. Когато Движение Напред състави следващия кабинет на страната, ние ще направим ставката 7% за печатни произведения, защото за нас са важни книгите и знанието, ние ще сме лобито на хората, които четат, защото тези 7% са пряка помощ за купуващия си книга.

Отменихте тихомълком данъчните преференции, които читалищата имаха и ги поставихте в пълна зависимост от благоволението на Министерството. Когато Движение Напред състави следващия кабинет на страната, ние ще върнем тези преференции, за да може държавата да се освобождава от грижата за проспериращите читалища и да съсредоточи помощ там, където е повече от нужна.

Какво да кажем за културната политика на Република България като кризисен пи ар срещу негативния образ, който и страната ни и народът получават, вследствие на шамарите от ЕС. Къде е културната политика, която трябва да докаже на Европа, че не сме турски клозет, че не сме крадци на еврофондове, сводници, корумпирани типове? Къде е тази политика? Ще ви кажа къде е – ДОКАТО МИНИСТЪРЪТ НА КУЛТУРАТА ГОНЕШЕ ТРАМВАЯ НА ПРЕМИЕРА, ИЗПУСНА ВЛАКА НА ПРОМЕНИТЕ В СКЕТОР КУЛТУРА!

Публикувано в В парламента | 4 Коментари »

Води ли пресата волен живот?

юни, 2006
Нахлуването на депутати и техни симпатизанти в сградата на два български вестника е факт осъдителен, но някак си част от волния образ на вече едногодишната партия “Атака”. Вероятно заплахи към журалисти ще има, докато има и журналисти. Друго нещо разлюля нестройната ми душа, и без това разкъсвана от странната битност да съм хем журналист, хем депутат. Една реплика на моя двоен колега Волен Сидеров. Бих простил на партиен кариерист, засегнат от медиите идеята за Закон за печата, който да  регулира т.нар. “четвърта власт”. Неписано историческо правило е, че подобен закон се появява в най-мракобесни времена. И Волен Сидеров като журналист би следвало да го знае. Страстните  думи в авторската му рубрика в “СКАТ” вероятно ще са сред първите, които ще паднат под ударите на подобен закон.  Непростимо е за човек, който сам плете думите, да прави от тях въже за свободата на словото.

В момента има поне три цивилизовани и по-ефективни начини да се отговори на обида или невярно твърдение в медиите – правото на отговор (на същото място и в същия обем, като изнесените засягащи отговарящия твърдения). И още -  комисията по етика на съответната гилдия и  съда. В крайна сметка и трите са определени крачки към това, което Волен страстно желае – регламент и правила за отношенията между медии и общество. И трите създават прецеденти, които остават в писаната история и в практиката на тези отношения. Крясъците, блъскането на врати и заплахите не остава нищо друго, освен горчив вкус в устата. Особено трогателно е да подлагаш нечии твърдения под съмнение с викове “хомесексуалист!” Вероятно Окар Уайлд се залива от смях в гроба си.

Чел съм за себе си неверени, комични или клеветнически твърдения в пресата поне толква пъти, колкото и  Волен. По простата причина, че на него му се случва една през последната година, а аз покрай Ку-ку, Каналето, Хъшове и Гергьовден се подлагам на обществени “кални бани” вече петнайсет години. Изкарвали са ме от любовник на г-жа Мозер, до първи контбарандист на републиката. Председател на парламент се ангажира с твърдение, че аз и Слави Трифонов сме взели милион и половина долапра, за да свалим правителството на Костов. Година преди това подобни “открития” правеше правителството на Виденов. Личните ми телефони са били публикувани неведнъж с призив партийният гняв да се възползва от тях, за да му олекне.(както постъпиха снощи от СКАТ ) Публичният ми живот е препълнен с буквални аналогии на историята от последните два дни, в която се върти в момента Волен Сидеров. И през цялото това време не съм си позволил и една лоша дума за  журналист. Използвам любезната покана на “Труд”, за да обясна  защо:
-    Всеки политик, който си е позволил твърдението, че журналистите  клатят властта му е отишъл на бунището. Няма да обиждам интелигентността на читателите със справки и изреждане на премиери, министри, депутати и чиновници. (Двата тома със спомени от новото време на Тошо Тошев са учебници по тази дисциплина) Назначение на истинската журналистика е да “клати” властта и политиката. Както вятърът, който събаря гнилите дървета в гората, но живите остават, дори и пооубрулени.
-    И най-странните твърдения в пресата има полезен за обществения организъм ефект, защото те изговарят публично клюки, скрити страхове и компелкси. Потискането им е по-страшно, от неприличието на публичното изговаряне. Защото недоизказанато слово, както слабата светлина, хвърлят големи сенки. В конкретния случай -  верни или неверни  - твърденията на Сезгин Мюмюн обличат в думи едно обществено подозрение:  ДПС чудесно е възползва от талибанлъка на “Атака”, за да сплотява редиците си и да постига нечувани в историята си изборни резултати. Волен може да обори тези твърдения – в съда, с публикации, с поведението на партията си. С нахлуване в редакциите, обаче, само потвърждава усещането, че е прекалено ранен от нещо, за което сам твърди, че е измислица.
-    Може днес да усеща жилото на свободата на словото, но политикът никога не трябва да забравя, че го има благодарение на меда на същата тази свобода. Щеше ли да има Волен, без свободно разпространяваната телевизия СКАТ? Или резултатът му щеше да е същия, какъвто бе на кандидат-кметските избори в София през 2004?
-    И не на последно място: свободните медии са мястото, където се случва в най-голяма степен самата политика. Замислете се, колко са реалните актове на едно политическо дйствие – избори, определяне на национални и мести парламенти, съставяне на кабинет, приемане на бюджет. Цялото останало битие на политика е хартиено. Той е съставен от вестникарски изрезки и момелетни трепетния в ефира. Прозирайки хартиената битност на българските политици, отправям гореща молба към тях: по-кротко с кибрита, моля. Може да ви се струва, че пресата води прекалено волен живот, но благодарение на същия този живот го има и Волен.

Публикувано в Статии | Няма коментари »